Гонения на евреите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
[[Апион]] предава настроенията спрямо евреите по това време посредством една интересна случка на [[ритуално убийство]] от античността, която влязла по-сетне в епоса на много народи и ги подтиквала да извършват [[антисемитски погроми]] въз основа на т.нар. [[кръвна обида срещу евреите]]. По време на разграбването на [[Вторият храм|Втория храм]] от [[Антиох Епифан]], намерили вътре затворен човек, който помолил да го освободят. Той разказал на [[Селевкиди]]те, че евреите му давали най-питателни и разнообразни храни в продължение на година, за да го угоят и убият (евреите не ядат свинско). После отвеждали пленника си елин в някаква гора (преди [[обсада на Йерусалим (70)|превземането на Втория храм]] околностите на Светия град били гористи), където го убивали, принасяйки го в жертва според ритуалите си. Опитвали вътрешностите му, след което изхвърляли трупа в някакъв ров. Според Апион, още [[Демокрит]] бил посочил тази практика, подчертавайки, че жертвата била нарязвана на малки парчета, а ритуалното убийство се извършвало на всеки седем години.<ref>{{cite book |last= дьо Фонтен |first= Франсоа |authorlink= Франсоа дьо Фонтен |title= История на антисемитизма, Езическа античност, II.Елинистична и римска античност, 2.Литература, Б) стр. 22-23 |year= 2002 |publisher= Кама, ISBN 954-9890-29-5 }}</ref>
Неспособността на Рим да се справи с еврейските бунтове по време на [[зугот]]а, в съчетание с юдейската двулична позиция към империята - по-скоро
В хода на глобалния конфликт [[Римско-персийски войни|между Рим и Персия]], [[легион]]ите възприели много източни [[Зороастризъм|парсистки]] вярвания, докато не се стигнало логично до [[Милански едикт|Медолианския едикт]] и налагането на [[християнство]]то за [[държавна религия]]. По това време след завършването на [[Мишна]]та и посредством [[Йерусалимски талмуд|Йерусалимския талмуд]], юдаизма добил окончателен, т.е. завършен вид и по-нататъшен римско-византийски успех в борбата срещу юдаиската ерес и суеверие било обречено на неуспех. Въпреки това императорите [[Теодосий II]] и [[Юстиниан Велики]] се отличили с изключително законодателно и административно усърдие за изкореняването на застрашаващата официалната религия юдаиска ерес. От друга страна персийския [[екзиларх]], подпомогнат от властите, съдействал за довършването и на [[Вавилонски талмуд|Вавилонския талмуд]]. Персите разчитали на някогашните си поданици в борбата срещу запада и Европа. [[Епицентър]]ът на религиозния трус бил [[Антиохия]], от чийто [[амвон]] [[Йоан Златоуст]] произнасъл прословутите си [[проповед]]и [[срещу юдеите]].
| |||