Модел на Ръдърфорд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ar:نموذج رذرفورد للذرة
Редакция без резюме
Ред 3:
Атомен модел на Ръдърфорд
 
Откриването на катодните лъчи, радиоактивността, рентгеновите лъчи и термоетермо-лектроннатаелектронната емисия към края на XIX и началото на XX в. води до заключението, че атомът е сложна система, една от съставните части на които е електронът. През 1910 г. Ърнест Ръдърфорд (Rutherford) насочва поток от а-частици към метално фолио с дебелина 4.10-6 m (около 3300 атомни слоя). Една част от тези частици преминава безпрепятствено през фолиото, без да промени посоката на своята траектория. Това Ръдърфорд установява със сцинтилатор, направен на основата на цинков сулфид, който свети при удар с положително наелектризираните а-частици. Една малка част от тези частици променят посоката на движението си на известен ъгъл, а друга незначителна част, приблизително една на 10 000, се връща обратно.Свободното преминаване на ос-частиците може да се обясни с приемането,
че електроните и положителните заряди изпълват само малка част от пространството, което заема атомът. Рязкото обратно връщане на някои от тях показва, че те се срещат с други едноименно наелектризирани частици, които заемат много малък обем в сравнение с обема на атома и имат много по-голяма маса от масата на а-частиците. Слабото отклонение на някои а-частици се дължи на преминаването им близо до положително заредената част на атомите.
Въз основа на тези резултати Ръдърфорд предлага модел, според който атомът се състои от положително наелектризирано ядро с много малки размери, което заема централната част на атома. Около ядрото обикалят по орбити отрицателно наелектризираните електрони, общото число на които е равно на положителния заряд на ядрото. Поради аналогията на този модел със Слънчевата система той е наречен планетарен.