Уикипедия

Етнография: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: tl:Etnograpiya
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Етнографията''' (от гр. εθνος - "етнос" (народ) и γραφω - "пиша") е [[история|историческа]] и [[култура|културологическа]] ''[[Академична дисциплина|дисциплина]]'', която се занимава с изследването на [[обичаи]]те, [[традиция|традиции]]те, [[бит]]а, културата, облеклото, [[диалект]]ните и говорните различия, [[занаят]]ите, музикалните инструменти, семейните и [[род (общност)|род]]ови взаимоотношения и вярвания в различните исторически периоди в развитието на дадена популация.
 
ЕТНОГРАФИЯ И ФОЛКЛОР
Така например в ''българската ентография'' се изучават културните различия между основните ''български етнографски групи'' - [[шопи]], [[добруджанци]], [[тракийци]], [[македонци]], [[рупци]], [[балканджии]] и [[торлаци]], които принадлежат на един [[етническа група|етнос]] - [[българи|българския]], но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои [[традиция|традиции]] и [[обичаи]].
 
В България има няколко специализирани етнографски музея:
*[[Етнографски институт с музей|Етнографски институт с музей]] на [[БАН]], [[София]]
*[[Етнографски музей (Берковица)|Етнографски музей]], [[Берковица]]
*[[Етнографски музей (Бургас)|Етнографски музей]], [[Бургас]]
*[[Етнографски музей (Бяла черква)|Етнографски музей]], [[Бяла черква]]
*[[Етнографски музей (Варна)|Етнографски музей]], [[Варна]]
*[[Етнографски музей (Враца)|Етнографски музей]], [[Враца]]
*[[Етнографски музей (Елхово)|Етнографски музей]], [[Елхово]]
*[[Етнографски музей (Малко Търново)|Етнографски музей]], [[Малко Търново]]
*[[Етнографски музей (Трявна)|Етнографски музей]], [[Трявна]]
*[[Етнографски музей (Черни Осъм)|Етнографски музей]], [[Черни Осъм]]
*[[Етнографска къща (Чирпан)|Етнографски музей]], [[Чирпан]]
*[[Музей на дунавския риболов и лодкарство]], [[Тутракан]]
*[[Етнографски музей (Етъра)|Етнографски музей]], [[Eтъра]]
 
Страна на самобитен фолклор. Над сто хиляди записани народни песни. Народна музика, белязана с магията на Орфей. Танци с дионисиеви ритми. Носии и украшения, в които са втъкани знаци от епохата на тотемизма.
==Външни препратки==
Предмети от бита и занаятите на забележителна старинна култура.
* [http://bgetnografia.start.bg/ Портал за етнография]
* [http://blip.tv/file/2994720 Православие и краезнание]
 
{{култура-мъниче}}
 
Нещо повече...
[[Категория:Етнография| ]]
 
 
[[ar:علم الإنسان التطبيقي]]
Самодивите
[[az:Etnoqrafiya]]
Загадката "Веда Словена"
[[bat-smg:Etnuograpėjė]]
 
[[ca:Etnografia]]
Образите на фолклора
[[cs:Etnografie]]
 
[[cv:Этнографи]]
Посещението на Ал
[[da:Etnografi]]
 
[[de:Ethnografie]]
VISIT-PORTRAIT от началото на 20 век
[[en:Ethnography]]
 
[[eo:Etnografio]]
Приказка от днес
[[es:Etnografía]]
 
[[et:Etnograafia]]
Хубостта на балканските народи /ретро/
[[eu:Etnografia]]
 
[[fa:مردم‌نگاری]]
Тримата мускетари от Люлин
[[fi:Etnografia]]
 
[[fiu-vro:Etnograafia]]
Българският кръст
[[fr:Ethnographie]]
 
[[gl:Etnografía]]
Невидимите съкровища
[[he:אתנוגרפיה]]
 
[[hi:नृवंशविज्ञान]]
Димитър Маринов
[[hr:Etnografija]]
 
[[hu:Néprajz]]
Керамика с царско потекло
[[io:Etnografio]]
[[it:Etnografia]]
 
[[ja:民族誌]]
* Сгради
[[ko:문화기술지]]
* Килими
[[ky:Этнография]]
* Народна керамика
[[lt:Etnografija]]
* Облекло
[[lv:Etnogrāfija]]
o Цървулите
[[mk:Етнографија]]
* Украшения
[[nl:Etnografie (sociolinguïstiek)]]
* Музика
[[nn:Etnografi]]
* Песни
[[no:Etnografi]]
* Легенди, митове и приказки
[[pl:Etnografia]]
* Имената на българите християни
[[pt:Etnografia]]
* Пословици и поговорки
[[ro:Etnografie]]
* Национална кухня
[[ru:Этнография]]
*
[[sk:Etnografia]]
 
[[sl:Etnografija]]
Обреди и обичаи
[[sr:Етнографија]]
- Народно-православната сватба в миналото
[[sv:Etnografi]]
- Мартеници
[[th:ชาติพันธุ์วรรณนา]]
 
[[tl:Etnograpiya]]
- Традиция на родови празници в Западна България
[[tr:Etnografya]]
 
[[uk:Етнографія]]
- Игнажден
[[vi:Dân tộc ký]]
 
[[zh:民族誌]]
- Бъдни вечер
 
- Коледа
 
- Йордановден
 
- Трифон Зарезан
 
- Власовден
 
- Великден
 
- Гергьовден
 
- Петровден
 
- Кокоша черква
 
- Петковден
 
- Димитровден
 
- Света Варвара
 
- Никулден
 
Основен поминък в Казанлъшкия регион били скотовъдството и земеделието, извършвани по примитивен начин. Домакинствата произвеждали и изработвали всичко необходимо за прехраната и облеклото на своите членове – платовете, дрехите, съдовете, мебелите. Специализацията на труда – занаятите - грънчарството, дърводелството, железарството, кожарството, се появили и развили по-късно и също били свързани с непосредствените нужди на ежедневието. Облеклото, домашното обзавеждане и оръдията на труда, освен практическо предназначение, носят усет за хармония и красота, който буди възхищение и днес. В късното Средновековие и през Възраждането градският бит започнал все повече да се различава от селския. Казанлък занаятите, и най-вече тези, свързани със спецификата на промишлеността на региона, най-важната от които розопроизводството, преживяват разцвет – абаджийство, гайтанджийство, папукчийство, ковачество, казанджийство, стъкларство… Организират се седмични пазари, събори и панаири, които “сверяват часовника” на местните производители и стимулират взаимоотношенията с други региони. Развиват се занаятчийските сдружения. Появяват се първите машини и манифактурата. Откриват се първите фабрики, расте броят на наемните работници. Облеклото и предметите на бита се променят. Навлиза европейският начин на живот. Ала битът не е само труд и материални постижения – той е радост от произведеното, надежда за бъдещето, разочарование и вяра, радост и скръб. А от тях се раждат обреди и вярвания, традиции и обичаи, легенди и приказки, песни и танци.
 
Николай Колев
 
Българска Етнография
 
 
Издателство Наука и изкуство, София, 1987
 
 
 
Настоящият учебник комплексно разглежда проблемите на българската етнография. Предназначен е за студенти историци, изучаващи курс по етнография във ВТУ «Кирил и Методий», както и в СУ «Климент Охридски». Може да се ползува и от студенти филолози, изучаващи фолклористика.
 
 
© Николай Иванов Колев, 1987 г.
 
с/о Jusautor, Sofia
 
Индекс 39
 
 
 
СЪДЪРЖАНИЕ
 
 
I. ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА ЕТНОГРАФИЯ . . . . . . . . . . . 5
 
1. Обособяване на етнографията като самостоятелна наука . . . . . . . . . . . 5
 
2. Предмет и обект на етнографските изследвания . . . . . . . . . . . 6
 
3. Задачи и значение на етнографията . . . . . . . . . . . 8
 
4. Методология и методика на етнографските изследвания . . . . . . . . . . . 9
 
5. Основни школи и направления в етнографията . . . . . . . . . . . 13
 
6. Етнографията и връзките ѝ с останалите обществени науки . . . . . . . . . . . 18
 
7. Извори на етнографията . . . . . . . . . . . 22
 
8. Класификация на етносите . . . . . . . . . . . 24
 
9. Етнографски понятия . . . . . . . . . . . 27
 
 
II. НАЧАЛО И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ . . . . . . . . . . . 38
 
1. Начало и развитие на българската етнография до 1878 г. . . . . . . . . . . . 38
 
2. Българската етнография от Освобождението до 1944 г. . . . . . . . . . . . 44
 
3. Българската етнография след 1944 г. . . . . . . . . . . . 53
 
 
III. ЕТНОГЕНЕЗИС И ЕТНИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ И КУЛТУРА . . . . . . . . . . . 57
 
1. Тракийски етнически субстрат . . . . . . . . . . . 58
 
2. Славянски етнически субстрат . . . . . . . . . . . 59
 
3. Прабългарски етнически субстрат . . . . . . . . . . . 63
 
4. Изграждане на българската народностна и национална култура . . . . . . . . . . . 67
 
5. Локални и регионални варианти на общобългарската култура . . . . . . . . . . . 69
 
 
IV. СОЦИАЛНО-НОРМАТИВНА КУЛТУРА . . . . . . . . . . . 79
 
1. Семейството и неговото историческо развитие . . . . . . . . . . . 79
 
2. Род и родови групи . . . . . . . . . . . 83
 
3. Родствени връзки и роднински названия . . . . . . . . . . . 85
 
4. Селска община . . . . . . . . . . . 88
 
5. Еснафски организации . . . . . . . . . . . 92
 
6. Народно обичайно право . . . . . . . . . . . 94
 
 
V. МАТЕРИАЛНА КУЛТУРА . . . . . . . . . . . 100
 
1. Земеделие . . . . . . . . . . . 100
 
2. Животновъдство . . . . . . . . . . . 113
 
3. Лов. Риболов. Събирателство . . . . . . . . . . . 121
 
4. Домашни занятия . . . . . . . . . . . 126
 
5. Занаяти . . . . . . . . . . . 131
 
6. Селища. Типове селища . . . . . . . . . . . 148
 
7. Жилище . . . . . . . . . . . 151
 
8. Храна и хранене . . . . . . . . . . . 161
 
9. Народно облекло . . . . . . . . . . . 168
 
10. Търговия . . . . . . . . . . . 174
 
11. Транспорт и съобщения . . . . . . . . . . . 179
 
 
292
 
 
 
VI. ДУХОВНА КУЛТУРА . . . . . . . . . . . 186
 
1. Народен мироглед . . . . . . . . . . . 186
 
2. Народна метрология . . . . . . . . . . . 208
 
3. Народна метеорология . . . . . . . . . . . 211
 
4. Народна медицина . . . . . . . . . . . 213
 
5. Игри и представления . . . . . . . . . . . 216
 
6. Обичайна и празнична система . . . . . . . . . . . 219
 
а. Семейни празници и обичаи . . . . . . . . . . . 219
 
б. Календарни празници и обичаи . . . . . . . . . . . 231
 
в. Трудови обичаи и обреди . . . . . . . . . . . 245
 
7. Народно изкуство . . . . . . . . . . . 246
 
а. Каменна пластика. Пластика върху обредни хлябове . . . . . . . . . . . 247
 
б. Дърворезба . . . . . . . . . . . 249
 
в. Тъкани и шевици . . . . . . . . . . . 251
 
г. Художествено коване на метали . . . . . . . . . . . 255
 
д. Приложна живопис . . . . . . . . . . . 256
 
е. Народна поезия и проза . . . . . . . . . . . 259
 
ж. Народна музика . . . . . . . . . . . 268
 
з. Народни танци . . . . . . . . . . . 271
 
 
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ . . . . . . . . . . . 274
 
 
Съкращения . . . . . . . . . . . 275
 
 
Библиография . . . . . . . . . . . 276
 
 
 
Николай Иванов Колев
 
БЪЛГАРСКА ЕТНОГРАФИЯ
 
Първо издание
 
 
Рецензенти Георги Георгиев, Мария Велева
 
Редактор Бистра Маркова
 
Художник Виктор Паунов
 
Художествен редактор Цвятко Остоич
 
Технически редактор Стела Томчева
 
Коректор Весела Вълкова
 
Дадена за набор на 8. X. 1986 г.
 
Подписана за печат на 25. III. 1987 г.
 
Излязла от печат през август 1987 г.
 
Формат 16/60/90
 
Печатни коли 21,50.
 
Издателски коли 22,39.
 
Условно издателски коли 25,28
 
Издателски № 29087
 
Тираж 2592
 
Цена 2,65 лв.
 
КОД 02/9534672511/4805—46—87
 
ДИ «Наука и изкуство» — София
 
ДП «Димитър Благоев» — София
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Етнография“.