Разлика между версии на „Лопушански манастир“

м
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: en:Lopushna Monastery)
м
{{Сграда
'''Лопушанският манастир''' е [[Манастири на Българската православна църква|български православен]] [[манастир]], разположен на 300 м [[надморска височина]] и на 105 км от [[София]] през прохода [[Петрохан]] в Чипровския дял на [[Стара планина]].
| име = Лопушански манастир <br/> „Йоан Предтеча“
| картинка = Lopushanski-manastir-1.jpg
| картинка-описание = Църквата на манастира
| карта = България
| lat_deg = 43
| lat_min = 22
| lat_sec = 58
| lon_deg = 23
| lon_min = 1
| lon_sec = 58
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
| страна = България
| населено място = с.[[Георги Дамяново]] (Лопушна)
| архитект =
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 12-14 век
| технически параметри =
| съвременен статут =
| съвременно състояние = Действащ мъжки
| сайт =
}}
'''Лопушанският манастир''' "[[Свети Йоан Предтеча]]" е [[Манастири на Българската православна църква|български православен]] [[манастир]], разположен на 300 м [[надморска височина]] и на 105 км от [[София]] през прохода [[Петрохан]] в Чипровския дял на [[Стара планина]].
 
==Местоположение==
Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на [[Стара планина]] на 300 м. надморска височина в долината на река [[Дългоделска Огоста]], между селата [[Помеждин]], [[Меляне]] и [[Георги Дамяново]] (до 1958г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км. от [[Монтана]], на 30 км от [[Берковица]] и на 55 км западно от [[Враца]].
 
==История==
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на 19в., няма никакви сведения за неговата дейност, освен че няколко пъти е бил опожаряван и разграбван.
 
В периода 1850-1853г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи - Славинската.
 
През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, а обителта е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа си "Под Игото".
 
През 1989г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
 
 
Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е възстановен през [[1850]]-[[1853]] г. и е посветен на св. [[Йоан Предтеча]]. Манастирската църква е съхранила един от най-красивите [[иконостас]]и в [[Северна България]], истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на [[Самоковска художествена школа|Самоковската школа]]. [[икона|Иконите]] са дело на братята [[Николай Доспевски|Николай]] и [[Станислав Доспевски]].