Стойо Хаджиев: Разлика между версии

След амнистията от 1904 година, по указание от [[Яне Сандански]], Стойо Хаджиев става учител първоначално в [[Черешница]], а по-късно и в [[Долна Сушица]], като занимава с организационна дейност. Скоро, след като е застрашен от арест, се връща при Яне Сандански и взема участие в акцията с капитан [[Юрдан Стоянов|Стоянов]].<ref name="makdermot">Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство - биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 176.</ref>

 

[[Файл:Stoyo Hadzhiev Dimitar Ikonomov IMARO.JPG|дясно|мини|200п|Стойо Хаджиев и [[Димитър Икономов (Ловча)|Димитър Икономов]].]]

По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на Демирхисарската чета на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], а по-късно служи като доброволец в щаба на 14 воденска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 750, 894.</ref> През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Трети пехотен македонски полк|3 пехотен полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]]. След войната е окръжен управител на [[Струмица]], а от 1920 година е адвокат в [[Петрич]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 176.</ref> и председател на Окръжната постоянна комисия в града.