Политическа философия: Разлика между версии

Три основни въпроси на политическата философия са политическата икономика при която правата на собственост са дефинирани и достъпът до капитала е регулиран, нуждите за правосъдие в правораздаването и наказанието, и правилата на истината и доказателството, които определят отсъжданията в правото.

'''

 

 

 

 

Като [[академична дисциплина]], Западната политическа философия води своето начало от древна Гърция, когато градовете-полиси експериментирали широко с различни видове държавни уредби-монархия, тирания, олигархия, аристокрация и демокрация. Една от изключително важните първи разработки за политическата философия, е тази на Платон в "Държавата" както и последвалата "Политика" на Аристотел. Римската политическа философия била силно повлияна от Стоицизма, затова и римският политик Цицерон писал за политическата философия, като ясно излагал тезите на Стоицизма.

 

 

Самостоятелно, Конфуций, Менций и Мо Дзъ, както и легалисткото училище в Китай и Законите на Ману, и Чанакя в Индия - всички се опитвали да намерят средства за възстановяване на политическата общност и нейната стабилност: последните трима се опитвали чрез култивирането на силата и налагането на дисциплина. В Индия, Чанакя и неговата Арташастра, разработили виждане, което напомня на Легалисткото движение и Николо Макиавели. Древните Китайска и Индийска цивилизации наподобяват на Гръцката древна цивилизация, по това, че една единна култура е разделена на враждуващи полиси. В случая с Китай, философите се чувствали задължени да се изправят пред социалния и политическия упадък и да търсят решение за кризата, като се противопоставят на цялата цивилизация. Конфуцианското училище винаги е разглеждало политическите проблеми въз основа на етиката, докато в други училища, изучаващи политическата мисъл, от които само в Китай е имало 12, не е било задължително да включват етиката при разглеждането на политическата философия. Въпреки реалното съществуване на такива политически училища, все още има западни учени, които отказват да приемат, че има нещо подобно като Китайска политическа философия. Китайският народ в крайна сметка приема Конфуцианската философия като единствен пазител на политическия дух.

 

 

''Свети Августин'' (Аврелий Августин, Августин Блажени или Августин от Хипон)