Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 64:
: Ще отговоря, за да не решиш, че не съм помислила по казуса. Прочетох всички аргументи и засега не смятам да си променям гласа --''<font color="#556B2F">[[User:Nadina|Nadina]]</font>'' 18:12, 7 ноември 2010 (UTC)
:: Благодаря за усилието и известието!--[[Потребител:Mapto|Mapto]] 18:15, 7 ноември 2010 (UTC)
 
== Шаблон:България24-състав ==
 
Здравствуйте Nadina.
Пишет вам мужчина из России, это я, уже давно, добавил в английскую википедию данные по болгарским футболистам для игр Олимпиады 1924 года.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F24-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2
 
Много данных я взял из статьи в болгарской газете раньше текст был в Интернете, теперь страница отсутствует. У меня есть копия текста. Ниже приведёна статья, возможно текст данной статьи вам пригодится.
Газета - 24 Часа – номер от 23.03.2009
http://www.24chasa.bg/
В оригинальной версии статьи, в начале было приведено фото которое уже тогда не отображалось,
был приведён только текст того кто был изображён на фото.
Начало статьи:
 
Националите ни преди мача с Ирландия. На горния ред от ляво на дясно са Павел Грозданов (водач), Димитър Иванов, Иван Радоев, Александър Христов, Симеон Янков, Петър Иванов, Гено Матеев, Боян Бянов и Леополд Нич (треньор).
На долния: Димитър Мутафчиев, Никола Мутафчиев, Тодор Владимиров, Константин Мазников, Кирил Йовович.
България и Ирландия имат 85-годишна футболна история. Всъщност първата официална среща и на двата национални отбора е на олимпиадата в Париж на 28 май 1924 година.
Главен герой на 1/8-финала обаче е французин - реферът Анрио. В 75-ата минута топката попада у 30-годишния централен нападател на ирландците Пади Дънкан. 30-годишният играч на “Сейнт Джеймсис Гейт” със звучния прякор Мръсника я поема в явна засада. Нашите спират да играят, а вратарят ни Петър Иванов-Вертер я пропуска в мрежата си и я вади, за да изпълни непрекия удар. За изненада на всички обаче съдията зачита попадението и така падаме 0:1. Нашите веднага подават жалба, но по-късно подписват протокола на срещата. Така падаме незаслужено от Ирландия, която губи на 1/4-финал от Холандия след продължения.
Всъщност историята на първия ни национален отбор е доста интересна.
Датата на сбора е 17 декември 1923 година. Основата е “Левски” и са викнати 13 играчи от София и 5-има от Варна. В този момент “Владислав” и “Тича” са доста по-добри от столичните.
От Унгария ни предлагат за треньор Антоан Хабер. Той обаче иска 120 долара, квартира, пътни и визи за сметка на националната ни федерация. Другият кандидат е сънародникът му Лайош Немеш. Тогава известният австрийски специалист Хуго Мейсъл ни предлага халфа на “Рапид” Леополд Нич, който е национал.
Той обаче прави първа тренировка само два месеца преди началото на олимпиадата.
“Тича” си прави контроли и част от играчите отказват да пристигнат на сбора. Така в състава е единствено Боян Бянов, който е и капитан на тима ни.
Нашите тръгват с влак към Лом на 13 май. В него се качва иделегацията ни за конгреса на ФИФА, който ще ни приеме в редиците на световната организация, начело с председателя на БНСФ Димитър Иванов.
Прави се кратък престой във Враца, където футболистите са посрещнати доста ентусиазирано от играчите и феновете на местния “Орел”.
От Лом нашите се товарят на кораба “Сатурнус” и тръгват за Виена,
където имат предварително уговорен приятелски мач. Той е на 21 май и нашите са отнесени с 0:6. Съставът е: Петър Иванов (“Левски”), Александър Христов (“Левски”), Симеон Янков (“Левски”), Гено Матеев (“Левски”), Боян Бянов (“Тича”), Димитър Манолов (“Славия”), Димитър Мутафчиев (“Левски”), Никола Мутафчиев (“Левски”), Цветан Генев (“Левски”), Константин Мазников (“Левски”) и Кирил Йовович (“Левски”).
След мача нашите веднага тръгват за Париж с влак. По пътя научават, че ще се изправят срещу Ирландия в първата си официална среща.
За техен ужас олимпийското село е в предградието на Париж
Ньой, фатално място в историята на България
Нашите обаче не се впечатляват особено и се готвят доста усърдно за мача. Нич прави две промени в състава си от контролата с Австрия. На терена излизат Иван Радоев от “Левски” и Тодор Владимиров от “Славия”, които са на местата на съотборниците си Цветан Генев и Димитър Манолов.
Ирландците напъват доста сериозно, но нашите ги объркват с изкуствени засади. Над всички обаче е вратарят Петър Иванов-Вертер, който спасява невероятни положения, преди да се стигне до издънката на съдията.
Така от играчите, които са в състава срещу Австрия и Ирландия, не играят само вратарят на “Диана” (Варна) Никола Маринов, Стефан Цончев от ФК13 и Григор Стоянов от “Славия”. Преди тръгването от състава по различни причини отпадат Велчо Стоянов, Владимир Цветков и Константин Крапчански от “Славия”, Кирил Денев и Борис Ставрев от “Владислав” и Никола Люцканов от “Тича”. На връщане от олимпиадата нашите правят и контрола срещу немския “Карлсруе”. Там излиза съставът от олимпиадата, като треньорът Нич се пуска вместо Тодор Владимиров. По това време смените са забранени. Падаме с 2:4.
Въпреки загубите отборът ни е посрещнат с възторг от привържениците си в София. Проблем има с билетите за влак, но в крайна сметка те са уредени. (24 часа)
--[[Потребител:Gavrilov Sergey|Gavrilov Sergey]] 19:50, 11 ноември 2010 (UTC)