Аграрна реформа: Разлика между версии

 

Друг характер има '''аграрната реформа''' в [[Русия]] след Октомврийската революция - с [[Декрет]] за [[земя]]та се конфискуват помешчическите земи, [[земя]]та става общонародна [[собственост]] и се предава на селяните.

 

След [[1944]] г. в [[България]] се провежда аграрна реформа като се изземат част от земите на земевладелци със ''Закона за трудовата поземлена собственост''. Двадесет и шестото ОНС приема този закон на 12 март 1946 г., като ограничава собствеността на семейство до 300 дка. земя в [[Добруджа]] и до 200 дка. в останалата част от България. Отнети са 564 000 дка. земеделска земя. С една част от [[Експроприация|експроприираната]] земеделска земя се образува Държавен поземлен фонд, от който се раздават земи и са оземлени бедни земеделски стопани, след което са приети в [[ТКЗС]]. Другата част от земеделската земя е предадена за обработка от организираните Държавни земеделски стопанства (ДЗС). Така е пренесен в България опитът на СССР от създадените там совхози.

 

== Вижте също ==

 

[[Категория:Селско стопанство]]