Димче Сарванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 16:
Димко Сарванов е роден през [[1879]] в [[Битоля|битолското]] село [[Могила (Община Могила)|Могила]], тогава в Османската империя, днес в [[Република Македония]]. Завршва основно училище в Могила и става член на ВМОРО. Влиза в четата на [[Георги Сугарев]] и действа с нея в Битолско и [[Мариово]]. След разделянето ѝ е четник при [[Иван Кафеджията]], с която по време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] действа в [[Пелистер]] и [[Преспа]]. В 1904 година става войвода на самостоятелна чета. Негов четник е [[Груйо Акелов]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 5.</ref>
[[Файл:Dimko Mogilcheto Sarvanov IMARO.JPG|ляво|мини|]]
След смъртта на Георги Сугарев продължава борбата срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|четите на гръцката пропаганда]] в Мариово.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/as/as_3.htm Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.]</ref> Определен е за [[Битолски революционен район|битолски районен войвода]] като действа с 8 души четници и в района на [[Мариово|Малко Мариово]]. Негови помощник войводи са [[Христо Атанасов (Диканя)|Христо Атанасов]], [[Иван Димов Пашата]] и [[Алексо Стефанов]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>
На 4 януари 1908 година Сарванов попада в засада в село [[Ношпал]] и за да не попадне жив в ръцете на турците се самоубива.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/as/as_8.htm Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.88-91.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.</ref>
| |||