Прилепски панаир: Разлика между версии

'''Прилепският панаир''' или '''Прилепският панагюр''' е търговски [[панаир]], провеждан в миналото в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Вардарска Македония]]. Възприеман е от съвременниците като един от трите панаира, заедно с Узунджовския и Ескиджумайския, имащи най-голямо значение за търговската дейност на [[българи|българите]] през 70-те години на [[ХІХ век]].<ref>в. „Век“, Цариград, год. 1, № 33, 7 септември 1874. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 - Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 243.</ref>

В началото на 60-те години на [[ХІХ век]] Прилепският панаир е откриван на 15 август, на християнския празник [[Успение на Пресвета Богородица]] и продължава 15 дни<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. І (1851-1865), София 1994, с. 134, 136, 175-176, 368, 375. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band I (1851-1865), Sofia 2001, p. 134, 136, 175-176, 368, 375.</ref> или около месец.<ref name="Хитрово">[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Serbien/XIX/1860-1880/Chitrowo_A/text1.htm Хитрово, М. А. Поездка на Прилепскую ярмарку и в монастыри Св. Архангел и Тресковец]</ref> Според други данни, се е провеждал между 1 и 15 <ref>[http://www.promacedonia.org/cm/cm_33b.html Алексиев, Никола. Българи-търговци в Солун, - в: Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, София 1985.]</ref><ref name="Шапкарев">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_4.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, София 1984, с. 126-127.]</ref> или между 13 и 27-28 август (по [[Григориански календар|Григорианския календар]]).<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. І (1851-1865), София 1994, с. 100, 201, 203, 284, 293.</ref><ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III (1872-1878), София 2001, с. 155, 212. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III (1872-1878), Sofia 2001, p. 155, 212.</ref><ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том IІ (1866-1871), София 2001, с. 140-141, 195, 197-1981 252-253, 255-256, 279. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band II (1866-1871), Sofia 2001, p. 140-141, 195, 197-198, 252-253, 255-256, 279.</ref> Тези данни преобладават по отношение на втората половина на 60-те години и по късно.

През [[ХІХ век]] панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в [[Македония (област)|Македония]] и играе съществена роля във външната търговия на целия регион.<ref>Историjа на македонскиот народ, Скопje 1988, с. 111.</ref> В доклад на австрийския консул в Битоля, Кнапич от [[1876]] година се посочва, че ''„като място за осъществяване на румелийската вътрешна търговия“'' заради своя панаир Прилеп е имал първостепенно значение още преди повече от 50 години, т.е. от първата четвърт на ХІХ век.<ref name="Кнапич 03.03.76">Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III (1872-1878), София 2001, с. 212-216, 218-222.</ref>

В краясвоето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни мюсюлмани.<ref name="Кнапич 03.03.76"/> През [[1851]] година битолският австрийският вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. І (1851-1865), София 1994, с. 38-39.</ref>

Наред с търговския обмен по време на панаира се осъществяват значими социални контакти. Прилеп е посещаван масово от представители на всички групи от населението в Македония. Руският консул в Битоля Хитрово отбелязва: {{цитат|„Седмица-две преди откриването на панаира пътят от Битоля за Прилеп, има някакъв празничен вид и се оживява от необичайно движение ... цялата Битоля, пашата с целия меджлис (административния съвет), и кадиите, и мюфтиите, и чиновниците с всевъзможни наименования, и консулите, и всички европейци, всички се отправят към Прилеп и Битоля по време на панагира съвършенно опустява“.<ref name="Хитрово"/>|}} Тази картина се допълва от наблюденията на австро-унгарския консул Кнапич:{{цитат|Пъстра тълпа от дошли от близо и далеч българи, гърци, турци, власи и евреи, от албанци - християни и мохамедани, от цигани изпълва уличките и площадите на малкия градец. Жените, които иначе не се появяват на публично място, излизат от кръга на своето уединение, като сами продават произведенията на своя домашен труд...<ref name="Кнапич 03.03.76"/>|}}