История на психологията: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: hi:मनोविज्ञान का इतिहास तथा शाखाएँ |
|||
Ред 7:
Трудно е да се прецени началото на писаната история на психологията. Един от най-ранните известни документи, занимаващи се отчасти с психологически въпроси е Хирургическият папирус [[Едуин Смит]]. Този египетски документ, който датира може би от 3000 г. пр.н.е, описва поведенческите ефекти на нараняванията на главата и мозъка с неговите гънки. Обикновено се смята, че западната традиция в психологията възниква около 5 в. пр.н.е. в древна Гърция, до която може да се проследи историята на почти цялата западна мисъл.
=== Корените на психологията ===
{{източник|Първото философско учение за душата се нарича [[анимизъм]] (от лат. ''anima'' — „душа“) — [[душа|душата]] е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети, тя има нематериален произход. Според това учение всичко, което съществува в света, притежава душа.}}
{{източник|[[Естествена философия|Натурфилософското]] учение тълкува душата като материално явление, наред с всички други такива. Основава се на схващането за света като изграден от три основни начала — вода, въздух и огън. За носител на душата се считало огненото начало и на нея се приписвала функцията на движението.▼
[[Идеализъм|Идеалистическото]] обяснение на душевните явления е, че душата е безсмъртна и нематериална, тя усеща, мисли, помни, преживява. Душевните явления се разделят на [[разум]] (в главата), мъжество, или [[воля]], (в гърдите) и въжделение, или [[мотивация]], (в коремната кухина). Психиката е свръхестествено явление, което не може да бъде обяснено с материални причини. [[Съзнание]]то и [[дух]]ът са първични, а материята, битието са вторични, т.е. духовното начало е по-значимо от материята, природата.}}▼
▲[[Естествена философия|Натурфилософското]] учение тълкува душата като материално явление, наред с всички други такива. Основава се на схващането за света като изграден от три основни начала — вода, въздух и огън. За носител на душата се считало огненото начало и на нея се приписвала функцията на движението.
▲[[Идеализъм|Идеалистическото]] обяснение на душевните явления е, че душата е безсмъртна и нематериална, тя усеща, мисли, помни, преживява. Душевните явления се разделят на [[разум]] (в главата), мъжество, или [[воля]], (в гърдите) и въжделение, или [[мотивация]], (в коремната кухина). Психиката е свръхестествено явление, което не може да бъде обяснено с материални причини. [[Съзнание]]то и [[дух]]ът са първични, а материята, битието са вторични, т.е. духовното начало е по-значимо от материята, природата.
== Космолози ==
Древногръцките космолози се интересуват от общия въпрос: "Каква е природата на Вселената?" Опитвайки се да му отговорят, те разработват начин за концептуализиране на своя предмет, който ще бъде изследван отново и отново в процеса на развитие на науката и на психологията.
| |||