Кукушка уния: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Опитът за уния в Кукуш''' е акция на българските първенци от 1859 година, целяща придобиване на самостоятелен български владика в града, след която в крайна сметка [[Кукуш]] пръв от българските градове се сдобива с [[православен]] български владика - [[
На 12 юли 1859 година под ръковоството на [[Нако Станишев]] кукушани се обръщат към папа [[Пий IX]] с готовност да преминат към католическата църква. В обръщението си до папата кукушани поставят условия:
Ред 10:
Кукушките българи предприемат тази стъпка с пълното съзнание, че вече са изчерпани всички средства в усилията да получат от [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] признание на правото си да имат свой български владика, а църковната служба в епархията да се извършва на роден български език. Събитията в Кукуш имат ограничен отклик и в някои други български краища. Но постъпката на кукушките българи смущава не само висшите духовници във [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Смутени са и българските първенци в [[Цариград]]. Те се страхуват, че е заплашено религиозното единство на българския народ.
Обединени от общата католическа опасност, [[Българска екзархия|Българската църковна община в Цариград]] и [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] установяват временно, негласно споразумение за единодействие. По общото съгласие на двете страни в Кукуш със специална задача, да окаже помощ на място, е изпратен българският епископ [[Иларион Макариополски]]. Същевременно там отива и главният ръководител на католическата пропаганда в Цариград, игуменът Еужен Боре. Между двамата духовници започва религиозен двубой.<ref>Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане в XIX век, София, 1927, с. 236, 237</ref> Крайната победа печели православният българин Иларион, а жителите на Кукуш заявяват, че са готови да оттеглят молбата си към [[Ватикана]], при условие че Цариградската патриаршия им даде български владика.
Това условие в очите на [[Фенер]] е било равносилно на поражение, но той не е можел да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от негова страна би означавал едно незабавно възобновяване на католическото движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът Кукуш извършва исторически пробив в борбата за самостоятелна църква. В своите спомени [[Васил Манчев]] свидетелства за срещите на Нако Станишев с [[Драган Цанков]], за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите с дядо [[Иларион Макариополски]].<ref>Васил Манчев(1825–1907) «Спомени. Дописки, писма», Библиотека "Спомени", Издателство на Отечествения Фронт, София 1982 </ref> [[Тончо Жечев]]<ref>Тончо Жечев, “Българският Великден или Страстите български”, София, 1975, 1976, 1980, 1985, 2000 г. </ref> посочва, че разигравайки [[Униатско движение|униатската карта]], Драган Цанков, както и кукушкият възрожденец Нако Станишев, демонстрират изключителна политическа интуиция и познаване на основните тенденции в развитието на прословутия “[[Източен въпрос]]”.
| |||