Разлика между версии на „Съюз на българските конституционни клубове“

==Създаване, цели и идеи==
 
Последователно се основават конституционни клубове през август 1908 година в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани и други<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Рапорт 556 от БТА в Скопие до Министъра на външните работи и на изповеданията С.Паприков за основаването на конституционни клубове в част от градовете на Македония“</ref></ref>. От [[7 септември|7]] до [[13 септември]] в [[Солун]] се провежда учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. На него присъстват 72 представители на македонската българска буржоазия и само 2 земеделци, 1 занаятчия и 1 работник. Приемат се програма<ref>[[s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава]]</ref> и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
 
{{цитат|''Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Устав на Българския конституционен клуб в Солун“</ref>.''}}
[[Картинка:SBKK dve.JPG|дясно|мини|250п|Втори конгрес на СБКК в Солун през август 1909 година.]]
[[Файл:Bulgarian Constitutional Clubs Members Gorna Dzhumaya.jpg|дясно|мини|250п|Членове на Българските конституционни клубове в Горна Джумая, 10 юли 1909 г.]]
 
 
За членове на Централното Бюро са избрани [[Тома Карайовов]], [[Владимир Руменов]], [[Тодор Лазаров]], сред основатели са още [[Георги Кулишев]], [[Георги Баждаров]], [[Кирил Пърличев]], [[Антон Димитров]], [[Христо Батанджиев]], [[Симеон Радев]] и други. [[Христо Татарчев]] подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността и. След изборите от [[25 октомври]] СБКК вкарва в парламента двама депутати - [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] от [[Скопие]] и [[Панчо Дорев]] од Битоля. Вестник „[[Отечество (вестник)|Отечество]]“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от [[18 юли]] [[1909]] година в статия посветена на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се казва: {{цитат|Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.}}
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на [[Македония]] и [[Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.