Уикипедия

Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
Последователно се основават конституционни клубове през август 1908 година в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани, Цариград и други<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Рапорт 556 от БТА в Скопие до Министъра на външните работи и на изповеданията С.Паприков за основаването на конституционни клубове в част от градовете на Македония“</ref>. От [[7 септември|7]] до [[13 септември]] в [[Солун]] се провежда учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. На него присъстват 72 представители на македонската българска буржоазия и само 2 земеделци, 1 занаятчия и 1 работник. Приемат се програма<ref>[[s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава]]</ref> и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
 
{{цитат|''Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Устав на Българския конституционен клуб в Солун“</ref>.''}}
 
[[Картинка:SBKK dve.JPG|дясно|мини|250п|Втори конгрес на СБКК в Солун през август 1909 година.]]
[[Файл:Bulgarian Constitutional Clubs Members Gorna Dzhumaya.jpg|дясно|мини|250п|Членове на Българските конституционни клубове в Горна Джумая, 10 юли 1909 г.]]
 
За членове на Централното бюро са избрани [[Тома Карайовов]], [[Владимир Руменов]], [[Тодор Лазаров]], сред основатели са още [[Георги Кулишев]], [[Георги Баждаров]], [[Кирил Пърличев]], [[Антон Димитров]], [[Христо Батанджиев]], [[Симеон Радев]] и други. [[Христо Татарчев]] подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността и&#768;. След изборите от 25 октомври СБКК вкарва в парламента двама депутати - [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] от [[Скопие]] и [[Панчо Дорев]] от Битоля. Вестник „[[Отечество (вестник)|Отечество]]“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се казва:
 
За членове на Централното Бюро са избрани [[Тома Карайовов]], [[Владимир Руменов]], [[Тодор Лазаров]], сред основатели са още [[Георги Кулишев]], [[Георги Баждаров]], [[Кирил Пърличев]], [[Антон Димитров]], [[Христо Батанджиев]], [[Симеон Радев]] и други. [[Христо Татарчев]] подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността и. След изборите от [[25 октомври]] СБКК вкарва в парламента двама депутати - [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] от [[Скопие]] и [[Панчо Дорев]] од Битоля. Вестник „[[Отечество (вестник)|Отечество]]“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от [[18 юли]] [[1909]] година в статия посветена на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се казва: {{цитат|Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.}}
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на [[Македония]] и [[Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.▼
 
▲СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турскинетурски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на [[Македония]] и [[Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
През 1910 година министърът на вътрешните работи в Османската империя Талят бей забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref>. Бивши членове на СБКК издават списание [[Искра (списание)|„Искра“]] (1911 - 1912).▼
 
▲През 1910 година министърът на вътрешните работи в Османската империя [[Талят бей]] забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателствоиздателство, София, 2003 г., стр. 175</ref>. Бивши членове на СБКК издават списание [[Искра (списание)|„Искра“]] (1911 - 1912).
 
==Източници==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз_на_българските_конституционни_клубове“.