Имеон: Разлика между версии

 

Сведенията на някои други историографи от античността и ранното средновековие също се използват в подкрепа на хипотезата за връзка между българите и Имеон, макар че са възможни и други тълкувания. Така [[Агатий Миринейски]], византийски автор от 6 век, съобщава, че старите земи на [[хуни]]те и другите варварски народи се намират отсам планината Имай в Азия.<ref>{{cite book | title = ГИБИ II| pages = 185}}</ref> [[Теофилакт Симоката]], историк от началото на 7 век, споменава земетресение в оногурския град Бакат, като непосредствено след това говори за чума и земетресение в Сугдайна.<ref>{{cite book | title = ГИБИ II| pages = 340}}</ref>

В своята “История” византийският хронист Теофилакт Симоката съобащава твърде ценно сведение за “хоногурите които имали град Бакат в Сугдайна (Согдиана), разрушен от земетресение”. Въпреки своята изклюителна важност, предвид ясното топографска привързване към определен район в Согдиана, нашите историци избягват да коментират тези сведения. Ясно е че хоногури и прабългарското племе оногури са едно и също нещо. Бакат е реално съществуващ град, намирал се е в согдийската област Уструшана, на три фарсаха от столицата и – Бунджикат, по посока на Ходжент. Истахри го нарича Вагкат което е точното предаване на согдийското му название – βγkt. Според Бартолд Вагкат е един от старите градове на Уструшана, свързан с наличието на древно светилище. Самото название преведено от согдийски означава “божествен град”. В Уструшана езическите храмове надживяват ислямизацията и се съхраняват до 12 в. В предислямското време лично владетелят носещ титлата афшин е извършвал жертвоприношението на овни. А това потвърждава моя извод че етимологията на афшин, произлиза от авестийското понятие за жрец.

Вагкат съществува и днес, като малко селище носещо името Вокат в близост до гр.Ура-тюбе. Археологическите разкопки показват подем на града около 6-8 в. Строен е с тухли. Имал е двойна масивна крепостна стена с големи бойници и стражеви кули, отделяща вътрешния от външния град. Крепостта е съществувала още в 5 в. Интересен е фактът че археолозите са разкрили следи от опустошително земетресение в 5-6 в. в района на ранносредновеконото селище Канка в съседната област Чач. За връзка между оногурите и Уструшиана съобщават китайските хроники. В “Бей-ши” са посочени трите владения Ан, Унаге и Му зависими от владетеля на Кан. Във “Вей-шу” тези владения са включени в областта Цзейшуана. Според цитираният вече анализ на Л.Боровкова Цзейшуана е китайската транскрипция на Уструшана. В “Суй-шу” се дава по-пълно описание на владението Унаге: “Унаге, това е древната согдйиска земя. Титлата на владетеля е Финиши. Строевата войска е 10 000 души”. Финиши се явява китайската транскрипция на афшин – титлата на устушанския владетел. Не остава съмнение че Унаге е синоним на Уструшана, или част от нея. Всъщност Унаге е най-източната част от областта Унгус, т.е. най-източните части на Уананшана. А китайските унаге са идентични на хоногурите описано от Т.Симоката и техния град Бакат.