Прилепски панаир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 9:
През ХІХ век панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в [[Македония (област)|Македония]] и играе съществена роля във външната търговия на целия регион.<ref>Историjа на македонскиот народ, Скопje 1988, с. 111.</ref> В доклад на австрийския консул в Битоля, Кнапич от [[1876]] година се посочва, че ''„като място за осъществяване на румелийската вътрешна търговия“'' заради своя панаир Прилеп е имал първостепенно значение още преди повече от 50 години, т.е. от първата четвърт на ХІХ век.<ref name="Кнапич 03.03.76">Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III (1872-1878), София 2001, с. 212-216, 218-222.</ref>
В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни мюсюлмани.<ref name="Кнапич 03.03.76"/> През [[1851]] година битолският
В [[1860]] година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за [[Австрия|австрийски]] и [[Германия|германски]] стоки, 3 милона за [[Швейцария|швейцарски]] изделия, 5 милиона за [[Великобритания|британски]] и [[Белгия|белгийски]], а остатъкът - за [[Франция|френски]] и [[Османска империя|османски]] стоки. През тази година Прилеп е посетен от около 200 търговци от [[Битоля|Монастир]], [[Солун]], [[Велес]] и други по-близки или по-далечни градове, включително и от [[Босна (област) |Босна]], Северна и Централна [[Албания]], [[София]], [[Одрин]] и [[Пловдив]].<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. І, София 1994, с. 134, 136.</ref>
| |||