Юнско въстание: Разлика между версии

 

С преврата от 9 юни правитeлството на Българския земеделски народен съюз е свалено.

[[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] е неспособен да организира съпротива срещу преврата, тъй като претърпява тежко поражение в София - разквартируваната в столицата [[Оранжева гвардия]] е разоръжена и пленена. Освен това, по време на преврата [[Александър Стамболийски]] е във вилата си в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]]. ЦК на [[БКП]] от своя страна заема позиция на неутралитет, като заявява, че става въпрос за борба за власт между градската и селската буржоазия.

 

==Начало на въстанието==

Въпреки липсата на организация и единно ръководство, множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт. Най-масово е въстанието в [[Плевен]]ско. На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП [[Асен Халачев]], въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същият ден от членът на ЦК [[Тодор Луканов]] идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части сломяват съпротивата на въстанието в селата около Плевен.

 

 

==Достоверност на фактите==

Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки - множество, много, хиляди и др. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., въстанието е наречено ''антифашистко'', което противоречи на друго твърдение на същата историография от това време, че [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание. Може да се изрази съмнение по отношение оценките за този период от време, направени и записани в исторически изследвания от колективи и от именити историци и да се приемат като манипулативно представяне на историческата истина. Не може да се приеме, че в България има [[фашизъм]] по време на управлението на БЗНС с Министър-председател Ал. Стамболийски. Политическата обстановка не се характеризира с радикални политически решения или крайна националистическа политика, както и няма политически среди, които да подкрепят крайно милитаристична, империалистическа полититическа върхушка в България само няколко години след националната катострофа и само 40 години след Освобождението. Такова твърдение е безпочвено и поради това, че създателят на фашистката идеология Мусолини още не е встъпил в държавното управление на Италия и с това не е узаконен фашизмът като идеология свързана с авторитарна националистическа политика, политическа доктрина и политическа власт.

 

:* в Плевенски окръг загива 1 човек;

:* Общо в България по време на Юнското въстание загиват 35 човека.

 

Основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между БЗНС и БКП и позицията на неутралитет на ЦК, породени от лошите отношения на комунисти и земеделци по време на управлението на Стамболийски. Бунтът или селските вълнения срещу преврата от 9 юни, наричани Юнско въстание, са без единно ръководство и координация, имат стихиен, неорганизиран характер и са без ясни политически цели. Поради тази причина те бързо и лесно са потушени от добре въоръжените войски на правителството.

 

== Вижте също ==

==Източници==

<references/>

 

[[Категория:Български въстания]]

[[Категория:История на България (1918-1945)]]

 

[[sk:Júnové povstanie]]