Амораи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Амораите''' са законоучители след окончателното оформяне на Мишната (200 г.), и същевременно ... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Амораите''' ({{lang-he|אָמוֹרָאִים}}, ''амораим''; ед. число — '''амора''', букв. на [[Арамейски език|арамейски]] — ''говорящ/и, произнасящ/и'') са законоучители след окончателното оформяне на [[Мишна]]та (200 г.), и същевременно духовни лидери на еврейския народ в периода до завършването на [[Талмуд]]а в [[Палестина]] през [[4 век]] и [[Вавилон]], Сасанидска Персия ([[5 век]]).
Амораите полагат началото на талмудиското учение. Те ръководят евреите в периода когато окончателно се разделят пътищата между юдаизма и [[християнство]]то - виж и [[антиюдаизъм]]. Преследванията на юдаиската ерес в [[Римска империя|Римската империя]] и [[Византия]] след [[Юлиан Отстъпник]] достига своя пик в периода на амораите във времето между управлението на императорите [[Теодосий II]] и [[Юстиниан Велики]]. По това време във [[Фарс]], някогашната империя на [[Ахемениди]]те е възстановена помпозно от [[Сасаниди]]те. Сасанидите оказват посредством световния юдейски център по това време Вавилон, [[логистика|логистична]] подкрепа за евреите в Римската империя с цел подкопаване устоите на своя основен външнополитически и геополитически съперник отзапад.
| |||