Пископия: Разлика между версии

В края на 19 век селото е във Воденска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Епископи'' (Episcopi), Воденска епархия, живеят 180 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Пископия (Piscopia) е посочено като село във Воденска каза с 45 домакинства и 197 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.158-159.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Пископия'' живеят 340 [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_02.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.149.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Пископия има 280 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и работи гръцко училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.190-191.</ref>

Пископия попада в Гърция след БалканскатаМеждусъюзническата война през [[1913]] година. В [[1913]] година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Пископия (Επισκοπή) като село населено със „славяногласни елини“.<ref>Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.</ref>