Катраница (дем Еордея): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
== История ==
=== Средновековие ===
В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита [[Древна Македония|древна македонска]] гробница, сходна с тези открити във [[Вергина]].<ref>[http://www.viaeromanae.org/gr/index.php3?langue=en&id_gmenu=2273&code_menu=viaegnwestmacspilia&niv1=A History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia]</ref> В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ). Градът има две крепости и е разположен на важния път [[Виа Егнация]]. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ), който го свързва с [[Долно Граматиково]]. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост е разположен на северозапад от замъка на пътя към [[Нов град]] (Вегора). В местността Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα) на 4 километра от Катраница е открита средновековна царска църква.
=== В Османската империя ===
В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската [[Велика Лавра]] става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.<ref>Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.</ref> В 18 век от 1762 година след ислямизацията на [[Нъте]] начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в [[Лерин]].<ref>[http://www.promahi.gr/almopia_GR.html Γνωριμία με την Αλμωπία]</ref> В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи.
В края на 19 век Катраница е смесено българо-турско село. А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Катаница'' (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Катраница е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1 930 [[българи]] и 520 помаци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 156-157</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Катраница живеят 940 [[българи]] и 1 100 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_44.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.270.]</ref> Всички жители на Катраница са [[гъркомани|патриаршисти]]. Според гръцка статистика от [[1904]] година в ''Катранца'' живеят 1 350 ''българогласни гърци''.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи [[гъркомани|патриаршисти]].<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.178-179.</ref>
| |||