Уикипедия

Жеко Спиридонов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов
Редакция без резюме
Ред 3:
| портрет = dot.png
| описание = български скулптор
| роден-дата = [[27{{дата февруари]]на [[раждане|1867]]|2|27}}
| роден-място = [[Шумен]], [[България]]
| починал-дата = [[21{{дата юли]]на [[1945]]смърт и години|1945|7|21|1867|2|27}}
| починал-място = с. [[Рибарица]], [[България]]
}}
Заедно'''Жеко Спиридонов Хадживичев''' ([[1867]] - [[1945]]) е български [[скулптор]], [[член-кореспондент]] на [[БАН]], заедно с [[Борис Шатц]] и [[Марин Василев]], Жеко Спиридонов е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=35070 ''Трима титани''], информация за изложбата „Първите в новата българска скулптура“, dnes.bg, 12 април 2007</ref><ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/1vi_bg_skulptori.htm Изложба на първите български скулптори се откри в НХГ], сайт на БНР, 23 април 2007</ref>▼
'''Жеко Спиридонов Хадживичев''' е български [[скулптор]] и [[член-кореспондент]] на [[БАН]].
 
== Биография ==
Между 1886 и 1889 г. учи в училището по [[керамика]] в чешкия град [[Бехине]]. През следващите три години преподава в Държавното занаятчийско училище в [[Княжево (квартал)|Княжево]], [[София]]. Следва 6-годишно обучение по скулптура в Художествената академия в [[Мюнхен]], което завършва през 1898 г. с най-високото отличие на академията, сребърен медал. През 1896 и 1897 г. Спиридонов участва със свои [[бюст-паметник|бюстове]] в изложби в немския град.
 
През 1898 г. се завръща в София и започва да преподава рисуване в [[Първа софийска гимназия]] и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес [[Национална художествена академия]])., Ота от 1904 г. минавае на постоянна работа там. Ректор на Академията е от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. Новаторски принос на Спиридонов е че въвежда рисуването от натура, за сметка на практикуваното дотогава рисуване по [[гипс]]ови отливки. Сред учениците му в Академията са скулпторите [[Иван Лазаров]], [[Иван Фунев]], [[Пандо Киселинчев]], [[Анастас Дудулов]], [[Йордан Кръчмаров (скулптор)|Йордан Кръчмаров]], [[Ангел Спасов]], [[Стефан Пейчев]], художниците [[Владимир Димитров - Майстора]] и [[Иван Ненов]].
 
Ректор на Академията е от 1909 до 1911, от 1924 до 1926 и от 1929 до 1930, когато напуска по свое желание. Новаторски принос на Спиридонов е че въвежда рисуването от натура, за сметка на практикуваното дотогава рисуване по [[гипс]]ови отливки. Сред учениците му в Академията са скулпторите [[Иван Лазаров]], [[Иван Фунев]], [[Пандо Киселинчев]], [[Анастас Дудулов]], [[Йордан Кръчмаров (скулптор)|Йордан Кръчмаров]], [[Ангел Спасов]], [[Стефан Пейчев]], художниците [[Владимир Димитров - Майстора]] и [[Иван Ненов]].
Става член-кореспондент на БАН през 1945 г. Умира през същата година, на 21 юли.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref>▼
 
▲Става член-кореспондент на БАН през 1945 г. Умира през същата година, на 21 юли.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref>
 
== Творчество ==
▲Заедно с [[Борис Шатц]] и [[Марин Василев]], Жеко Спиридонов е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=35070 ''Трима титани''], информация за изложбата „Първите в новата българска скулптура“, dnes.bg, 12 април 2007</ref><ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/1vi_bg_skulptori.htm Изложба на първите български скулптори се откри в НХГ], сайт на БНР, 23 април 2007</ref>
 
Още в студентските си години прави [[барелеф]]и на [[Петко Рачев Славейков]] и д-р [[Константин Стоилов]]. Прави бюст-паметници и скулптури на възрожденци, исторически личности и свои съвременници. Сред известните му паметници са тези на [[Христо Ботев]], [[Васил Левски]] и [[граф Игнатиев]] в [[Морската градина]] във [[Варна]], на [[Иван Вазов]] и [[Георги Бенковски]] в софийската [[Борисова градина]], на [[Алеко Константинов]] в [[Свищов]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жеко_Спиридонов“.