Веселин Хаджиниколов: Разлика между версии

{{Биография инфо▼

Акад. '''Веселин Димитров Хаджиниколов''' e български [[историк]], редовен член на [[БАН]] от 1984 г. до смъртта си през 2003 г.▼

Роден е на 4 май 1917 г. в град [[Пазарджик]], но прекарва юношеството си в [[Пещера_(град)|град Пещера]]. Завършва Пловдивската семинария преѕ 1937 г. и Богословския и Правен факултет при [[Софийски университет|Софийския университет ”Св. Климент Охридски”]].▼

От 1941 до 1963 г. преподава в Стопанския факултет на Софийския университет (отделил се в Свободен университет, преобразуван във ВИИ „Карл Маркс“, днес [[УНСС]]) последователно като асистент, доцент и професор по [[стопанска история]]. От 1958 до 1962 г. е заместник-ректор. От 1963 г. преминава на работа в Института по история при [[БАН]], където в продължение на 10 години завежда секция „Обща история“. През 1972 г. защитава дисертация за доктор на историческите науки на тема ”[[Георги Димитров]] и съветската общественост 1934-1945 г.” През същата година е назначен за директор на [[Етнографски институт с музей|Етнографския институт с музей]] при БАН и остава на този пост до 1988 г. През 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1984 г. - за академик. Член-кореспондент на Академията на науките на [[Германска демократична република|ГДР]].▼

Академик Хаджиниколов е бил главен редактор на списанията „Исторически преглед“ (1974 — 1990), „Родознание“ и „Българска етнография“. Дългогодишен председател на българо-германската комисия на историците, член на българо-съветската комисия на историците. Член на ръководството на Съюза на учените в България, Българското историческо дружество, Българското генеаложко дружество, Фондация "Славяни", Общобългарски комитет "Васил Левски", Дружеството на стопанските историци в България, Академичен клуб „Проф. Марин Дринов“ и др. Член на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].▼

* Обща стопанска история на народното стопанство. Увод и Стара история. С. 1955▼