|
}}
'''Карл Иванович Богданович''' или '''Карол Бохданович''' ( на [[руски]] : ''Карл Ива́нович Богдано́вич'' ; [[полски]] : ''Karol Bohdanowicz'') ([[29 ноември]] [[1864]] - [[5 юни]] [[1947]]) руски и полски геолог, минен инженер, пътешественик, извършил множество геоложки и физико-географскфизикогеографск изследвания в [[Азия]].
== ПървиРанни години 1864-1886 ==
Роден в Люцин, [[Витебска губерния]] (сега в [[Беларус]]). През 1882 завършилзавършва Нижегородската военна гимназия, а през 1886 - Петербургския минен институт. От завършването на института до 1919 извършилизвършва геоложски изследвания в [[Европейска Русия]], [[Средна Азия|Средна]] и [[Централна Азия]], [[Сибир]], [[Кавказ]], [[Камчатка]], [[Иран]] и [[Китай|Североизточен Китай]].
== Експедиционна дейност 1886 - 1901 ==
=== Експедиция в Туркменистан и Иран 1886-1888 ===
През 1886-1888 изследвализследва хребета [[Копетдаг]] (3117 м), [[Туркмено-Хорасански планини|Туркмено-Хорасанските планини]] (3314 м, разположени на югозапад от Копетдаг), северните и централни части на [[Елбурс(планина)|Елбурс]] (5604 м) и северните райони на пустинята [[Деще-Кевир(пустиня)|Деще-Кевир]].
=== Експедиция в Централна Азия 1889-1891 ===
През 1889-1891 участвалучаства в качеството си на геолог в „Тибетската експедиция“ на [[Михаил Василиевич Певцов]].
През пролетта на 1889 тръгналтръгва от западния ъгъл на езерото [[Исък-Кул]], достигналдостига на юг до селището Актала ({{coord|38º|30` с.ш., |N|76º и.д.|00|E|}}) и от там продължилпродължава на запад. ПресякълПресича [[Кашгарски хребет|Кашгарския хребет]] (7719 м) на юг от масива [[Конгур(планински масив)|Конгур]] (7546 м), обходилобхожда от север, запад и юг масива [[Музтагата(планински масив)|Музтагата]] (7546 м) и там открилоткрива група ледници. ВърналВръща се обратно в [[Яркенд(град)|Яркенд]], където се присъединилприсъединява към експедицията. В края на лятото, отново самостоятелно, тръгналтръгва от оазиса Каргалик на юг. ДостигналДостига до хребета [[Тизнаф]] (5360 м), завилзавива на запад, пресякълпресича хребета [[Тохтакорум]] (5419 м), достигналдостига до горното течение на река [[Яркенд(река)|Яркенд]] и по нея се спуснал до селището Ния.
През февруари и март 1890 в западната част на [[Кунлун(планина)|Кунлун]] открилоткрива силно разчлененият хребет [[Карангутаг ]] (200 км, 7013 м), а на изток от него, в басейна на река [[Юрункаш ]], по двете страни на хребета [[Музтаг ]] – сложна система от неголеми планински хребети. По река [[Юрункаш ]] се спусналспуска до оазиса Хотан и от там се придвижилпридвижва до Ния. ▼
▲През февруари и март 1890 в западната част на [[Кунлун(планина)|Кунлун]] открил силно разчлененият хребет Карангутаг (200 км, 7013 м), а на изток от него, в басейна на река Юрункаш, по двете страни на хребета Музтаг – сложна система от неголеми планински хребети. По река Юрункаш се спуснал до оазиса Хотан и от там се придвижил до Ния.
=== Експедиция в Южен Сибир 1893-1895 ===
През 1893-1895 извършилизвършва геоложки изследвания покрай трасето на Трассибирската ж.п. линия, между 87 - 103ºи.д. Изследвал [[Кузнецки алатауАлатау(планина)|Кузнецки Алатау]] (2178 м), проследилпроследява целия северен склон на [[Източни Саяни(планина)|Източните Саяни]] от река [[Абакан(река)|Абакан]] до границата с [[Китай]] (около 800 км). ДалДава първото описание на големия Иркутски (Черемховски) въглищен басейн.
=== Експедиция в Далечния Изток и Камчатка 1895-1898 ===
През 1895 по поръчение на министерството на земеделието и държавното имущество възглавилвъзглавява експедиция за изучаване геоложкия строеж на охотското крайбрежие и [[Камчатка]], която продължилапродължава три години.
В края на ноември 1896 тръгналтръгва от [[Николаевск на Амур]], преминалпреминава край езерото [[Орел (езеро)|Орел]] и през януари 1897 достигналдостига до устието на река [[Уда(река)|Уда]]. През април се изкачилизкачва по един долен ляв приток на Уда и изследвализследва най-южните части на хребета [[Джугджур]]. През юни и юли се изкачилизкачва по Уда и открилоткрива [[Майски хребет|Майския хребет]] (вторично, 2020 м, между реките Уда и Мая). В края на юли от устието на Уда тръгналтръгва на североизток по брега. Между река Уда и селището [[Аян]] открилоткрива дългия 225 км Крайбрежен хребет (1662 м). От Аян се прехвърлилпрехвърля в [[Охотск]]. От там през януари 1898 се върналвръща обратно в Аян, като изследвализследва цялото крайбрежие. От Аян се прехвърлил в устието на река [[Тигил]] на западното крайбрежие на п-ов [[Камчатка]]. ИзкачилИзкачва се по [[Тигил]] до изворите ѝ, тръгналтръгва на югозапад по билото на Средищния хребет (3621 м) и достигналдостига до изворите на река Облуковина. По пътя открилоткрива угасналия вулкан [[Хангар (вулкан)|Хангар]] (2000 м). ПресякълПресича два пъти Средищния хребет (на около 57º 30` с.ш.) и по река [[Камчатка(река)|Камчатка]] (758 км) през август 1898 се спусналспуска до [[Тихия океан]].
През есента на 1898 провелпровежда геоложки изследвания в южната част на п-ов [[Ляодун(полуостров)|Ляодун]].
=== Експедиция в Чукотка 1900 ===
През 1900 отново като геолог участвалучаства в експедицията на гвардейския полковник в оставка Владимир Михайлович Вонлярлярски в [[Чукотка]] за търсене на златни находища.
=== Експедиция в Кавказ 1901 ===
По поръчение на комитета по геология през 1901 провелпровежда геоложки изследвания в Източен [[Кавказ|Източен Кавказ]] и два пъти пресякълпресича Главния хребет.
== Академична кариера == ▼От 1902 до 1919 бил професор в Минния институт в катедрата по геология и рудни находища. ▼
▲== Академична кариера 1901-1947 ==
От 1914 директор на Геоложкия комитет на Русия.
▲От 1902 до 1919 биле професор по геология в Минния институт в катедрата по геология и рудни находища . От 1914 директор на Геоложкия комитет на Русия.
След революцията от 1917 в [[Русия]] се премества в освободената си родина [[Полша]], където до края на живота си бил професор в Краковския минен институт. В последните години възглавявал геоложката служба на [[Полша]]. ▼
▲След революцията от 1917 в [[Русия]] се премества в освободената си родина [[Полша]], където до края на живота си биле професор по геология в Краковския минен институт. В последните години възглавявалвъзглавява геоложката служба на [[Полша]].
ПочиналУмира във [[Варшава]] на 5 юни 1947 на 83-годишна възраст. ▼
▲Починал във [[Варшава]] на 5 юни 1947 на 83-годишна възраст.
== Съчинения ==
* «К геологии средней Азии. Описание некоторых осадочных образований Закаспийского края и части северной Персии» («Зап. Мин. Общ.», т. XXVI, 1889);
* «Геологические исследования в Восточном Туркестане» («Труды Тибетской экспедиции 1889—90 под начальством М. В. Певцова», ч. II, 1892);
* «Из путешествия по центральн. Азии» («Горн. Журн.», 1892, № 4—5, стр. 84—157);
* «Северо-Западный Тибет, Куэнь-Лунь и Кашгария» («Изв. Геогр. Общ.», т. XXVII, 1892, стр. 480—504);
* «Геологические исследования вдоль Сибирской ж. д. в 1893 г.» («Горн. Журн.», 1894, № 9 и 10);
* «Материалы по геологии и полезным ископаемым Иркутской губ.» («Горн. Журн.», 1895, № 10, 11, 12);
* «Геологические исследования и разведочные работы по линии Сибирской ж. д.» (вып. 2, 1896, стр. 1—294);
* «Очерк деятельности Охотско-Камчатской горной экспедиции 1895—98» («Изв. Геогр. Общ.», XXXV, 1899, вып, VI);
* «Геологическое описание Квантунской обл, и её месторождения золота» («Материалы по геологии России», т. XX, 1900, стр, 1—237);
* «Два пересечения Главного Кавказского хребта» («Труды Геологич. Комитета», т. XIX, 1902, стр, 1—209).
== Източници ==
<references />
* Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г.
* Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М. 1960 г.
* Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978 г.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г.
* Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955 г.
{{СОРТКАТ:Богданович, Карл Иванович}}
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Полски изследователи]]
[[pl:Karol Bohdanowicz]]
[[ru:Богданович, Карл Иванович]]
{{Превод от|ru|Богданович, Карл Иванович|}}
| 