Франсоа д'Алансон: Разлика между версии

| описание = херцог Д'Алансон,<br />херцог Д'Анжу

| място на раждане = [[Сен Жермен ан Ле]], [[Франция]]

Роден е на [[18 март]] [[1555]] в [[Сен Жермен ан Ле]]. Израства като красиво дете, но на 11 се разболява от шарка, която обезобразява лицето му. Заради обезобразения си вид и леко изкривенуяизкривения си гръбнак, които не подхожда на рожденото му име Еркюл (Hercles), по-късно той променя името си на Франсоа в чест на брат си [[Франсоа II (Франция)|Франсоа II]]. Слуховете (потвърдени и от историческите сведения) упорито приписват на Франсоа и братята му интимни контакти със сестра им [[Маргарита Валоа|Марго]].

До [[1574]] г. Франсоа носи титлата "Херцог на Алансон". През [[1574]] г. след смъртта на брат си [[Шарл IX]] и възцаряването на [[Анри III]], Франсоа става престолонаследник на Франция. Същата година Франсоа организира заговор за освобождаването на зет си [[Анри IV (Франция)|Анри дьо Навар]], който се намира в плен в Лувъра. Заговорът е разкрит и за да получи прошка от брат си [[Анри III]], Франсоа издава двама свои съзаклятници - [[Анибал дьо Коконас]] и [[Хиецинт дьо Ламол]]. Двамата са екзекутирани, а Франсоа е опростен.

През [[1576]] г. Франсоа д'Алансон получава титлите ''Херцог на Анжу, [[Турен]] и [[Бери (Франция)|Бери]]''. Същата година, в разгара на френските религиозни войни между католици и хугеноти, Франсоа взима страната на зет си -&nbsp;— водача на хугенотите Анри дьо Навар, заедно с когото воюва срещу брат си Анри III, и на [[6 май]] [[1576]] договаря условията на ''[[Едикт от Болио|едикта от Болио]]'', с който е сложен край на войната между католиците и хугенотите, като последните получават и религиозни свободи. През [[1579]] г. Франсоа, по покана на Вилхелм Орански, подкрепя борбата на Нидерландите срещу властта на испанските [[Хабсбурги]], в замяна на което получава обещание да бъде провъзгласен за суверен на [[Република Съединени провинции|Обединените провинции]], създадени след Утрехстския съюз от същата година, за херцог на [[Брабант]] и граф на [[Фландрия]]. На [[29 септември]] [[1580]] г. Генералните щати на Нидерландия подписват с Франсоа конвенцията от Плеси ле Тур, с която ФрансояФрансоа е обявен за ''протектор на свободните нидерланди''' и става суверен на републиката им.

Междувременно през [[1579]] г. започват преговори за женитба между Франсоа и английската кралица Елизабет I. Франсоа е единственият кандидат за ръката на Елизабет, който лично посещава двора йи&#768;. По това време той е на 24, а тя -&nbsp;— на 46. Въпреки голямата възрастова разлика двамата стават много близки и Елизабет започва да го нарича своя жаба. Въпросът дали Елизабет наистина е възнамерявала да се омъжи за Франсоа д'Анжу е доста спорен. Възможно е тя да го е ласкаела, знаейки, че той е последният йи&#768; кандидат. Плануваният брак обаче не се приемат добре английската общественост, която не одобрява религията и националността му. Кралицата вероятно също не смята този брак за подходящ, съобразявайки се с общественото мнение, но продължава да играе ролята на годеница на Франсоа, за да притисне испанския крал с възможността за бъдещ англо-френски съюз срещу Испания. През [[1581]] г. обаче присъствието на Франсоа в Англия престава да е полезно за Елизабет и същата година тя отпраща своята жаба от Англия.

Скоро след това Франсоа се разболява сериозно. Според неговите думи става въпрос за малария. Катерина Медичи му позволява да се завърне в Париж, където през [[1584]] Франсоа получава прошка от брат си Анри III -&nbsp;— Анри дори прегърнал брат си и го нарекъл "''le petit magot''" (малка маймуна).