Фридрих Кристиан Делиус: Разлика между версии

 

== Живот ==

Делиус следва [[литературознание]] в [[Свободен университет Берлин|Берлинския свободен университет]] и става член на литературното сдружение ''"[[Група 47]]"''. Делиус взема участие в [[студентско движение|студентското движение]] от [[1968]] г. и получава научната степен доктор на философските науки (1970). Работи като издателски редактор, живее известно време в [[Нимвеген]], [[Холандия]] и в [[Билефелд]], а след 1984 г. в [[Берлин]].

 

== Литературен път ==

[[Картинка:DELIUS.jpg|thumb|270px|left|Ф. К. Делиус през 2006 г.]]

Фридрих Кристиан Делиус започва литературния си път с общественокритична [[лирика]] - стихосбирката ''"Рабош"'' (1965) - и документални, остро сатирични текстове. След седемдесетте години пише главно [[роман]]и, в които разглежда теми от историята на [[Германия|Федерална република Германия]]. Известност му донасят романите ''"Банкер по време на бягство"'' (1975), ''"Герой на вътрешната сигурност"'' (1981), ''"Аденауерплац"'' (1984) и най-вече ''"[[Заложници в Могадишу]]"'' (1987). Следват ''"Крушите на Рибек"'' (1991), ''"Възнесението на един държавен враг"'' (1992), ''"Неделята, в която станах световен шампион"'' (1994), ''"Домът на Америка и танцът около жените"'' (1997), новелата ''"Трепкащият език"'' (1999), романите ''"Създателят на крале"'' (2001), ''"Моята година като убиец"'' (2004) и новелата ''"Портрет на майка ми като млада жена"'' (2006).

== Влияние ==

За творчеството си Фридрих Кристиан Делиус е отличен с литературните награди ''"Самуел Богумил Линде"'' (2002) и ''"[[Теодор Фонтане]]"'' (2004).

 

 

== Източници ==

 

== Външни препратки ==

{{commonscat|Friedrich Christian Delius}}