Битолско настъпление: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 13:
| командир1 = [[File:Flag_of_Bulgaria.svg|border|20px]] [[Никола Жеков]]<br/>[[File:Flag_of_Bulgaria.svg|border|20px]] [[Климент Бояджиев]]<br/>{{флаг|the German Empire}} [[Ото фон Белов]]<br/>{{флаг|the German Empire}} [[Арнолд фон Винклер]]<br/>[[File:Ottoman_Flag.svg|border|20px]] [[Абдулкерим Паша]]
| командир2 = {{флаг|Франция}}[[Морис Сарай]]<br/>[[Image:Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|border|20px]] [[Петър Бойович]]<br/>[[Image:Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|border|20px]] [[Живойн Мишич]]<br/>{{флаг|Великобритания}}[[Джордж Милн]]<br/>{{флаг|Русия}} [[Михаил Дитерихс]]
| сила1 = [[File:Flag_of_Bulgaria.svg|border|20px]] неизвестни <br/>{{флаг|the German Empire}} неизвестни<br/>[[File:Ottoman_Flag.svg|border|20px]] 28 186; <br/>ОбщияОбщият брой е неизвестен, но между 240 000 и 260 000 души влизат в бой.
| сила2 ={{флаг|Франция}} 115 396<br/>[[Image:Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|border|20px]] 122 596<br/>{{флаг|Великобритания}} 119 176<br/>{{флаг|Русия}}10 000<br/>{{флаг|Италия}}30 000;<br/>Общо 397 168, от които 250 000-313 000 влизат в бой.
| жертви1 = [[File:Flag_of_Bulgaria.svg|border|20px]] 53 000<br/>{{флаг|the German Empire}} 8000;<br/>Общо 61 000
| жертви2 = {{флаг|Франция}} 13 786<br/>[[Image:Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|border|20px]] 27 337<br/>{{флаг|Великобритания}} 4580<br/>{{флаг|Русия}}116<br/>{{флаг|Италия}}<1,000;<br/>Общо около 50 000
}}
'''Офанзивата при Битоля''' е съюзническа военна операция в 1916 година против [[Централни сили|Централните сили]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Целта е да се излезе от задънената улица на [[Солунски фронт|Солунският фронт]] чрез принуждаване България да капитулира и освободи натиска върху [[Румъния]]. Офанзивата приема формата на голяма битка, която трае три месеца и завършва с превземането на [[Битоля]]. На средна дълбочина от 50 километра [[първа българска армия]], а от края на септември [[11-та армия (Вермахт)|11 германска армия]] водят шест битки и са принудени да отстъпят пет пъти.<ref> [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=259968&postcount=204|Петър Дошкинов. Боятъ на Малка Нидже 12–14.09.1916. Артилерийски прегледъ, година 5, кн. 7 и 8, януарий 1932]</ref>
 
== Подготовка на военните действия ==
Ред 29:
== Военни дествия ==
{{основна|Бой на Малка Нидже}} {{основна|Битка при Каймакчалан}} {{основна|Битка при завоя на Черна}}
На 12 септември Съюзниците започват офанзивата си с мощен двудневен артилерийски бараж и атака от страна на трета сръбска армия и френската армия срещу осма тунджанска видиция и бригадата на полковник [[Стефан Тасев]], която е подкрепление. Ситуацията скоро се влошава за българите и на 14 септември те са принудени да отстъпят към [[Лерин]], оставяйки част от артилерията си и изоставяйки [[Горничево]] в сръбски ръце. На 12 септември сърбите също започват първата си атака на 23000 метра височина на хребета [[Каймакчалан]]. Британците също стават активни на Струмския фронт и се опитват да разширят позициите си на десния и бряг.
 
Западният фланг на първа българска армия трябва да задържи Съюзниците на линията Лерин-Каймакчалан. Съюзниците продължават атаките си и на 23 септември, след тежки боеве французите навлизат в Лерин. Българите все още държат Каймакчалан, където 1 пехотна бригада от трета балканска пехотна дивизия е под атака от превъзхождащ ги брой сръбски войски, подкрепени от тежка френска артилерия. Битката е изключително тежка и за двете страни, тъй като голия и скалист хребет не осигурява почти никакво покритие от българските картечници и от оръдията на съюзническата артилерия.
 
Българските неуспехи привличат голямо внимание и от българското, и от немското висше командване, и скоро се правят важни промени в командната структура. На 27 септември генерал [[Климент Бояджиев]] е заменен като командир от генерал [[Димитър Гешов]]. Самата армия сменя главната си квартира с 11 армия на генерал Арнолд фон Винклер. Това е последвано от пристигането на фронта на генерал [[Ото фон Белов]] и уставяването на армейска група „Белов“ на 16 октомври, която включва и 11 армия и първа армия.
 
На 30 септември след 18 дни тежки боеве Дринската дивизия най-накрая превзема Каймакчалан от изтощената 1 пехотна бригада от 3 балкандскабалканска пехотна дивизия и постига пробив в българската защитна линия. Загубата на позицията и 7 артилерийски оръдия е определено от българското и немското командване като необратимо поради липсата на силен артилерийски резерв. Генерал Винклер заповядна осма тунджанска дивизия, първа и трета бригади на шеста пехотна бдинска дивизия и 2 бригада на девета плевенска пехотна дивизия да се оттеглят до нова защитна позиция. Първа бригада на 3 балканска дивизия е реорганизирана и нейните 9 батальона са намалбени до 5 батальона и 4 смесени роти със седем планински оръдия и една пионерна рота. Новата защитна линия Кенали заема позициите от езерото Преспа от 3 независими пехотни бригади (9/2 IB, 2/6 IB and 1/6 IB), от Кенали до височините източно от река Черна от осма дивизия, а от там до връх Мала Рупа от 1/3 пехотна бригада. По-нататък на изток остават силите на 11 армия, остатъка от 3 балканска дивизия, чийто позиции остават непроменени до тяхното окупиране на 25 юли 1916 година.
 
За да отслаби натиска върху българите и германците на запад от [[Вардар]], генерал Тодоров заповядна на седма рилска дивизия да заеме позиции за атака през река [[Струма]]. Българското висше командване обаче отказва да даде разрешение за атака. Това колебание позволява на британците да затвърдят позициите си на левия бряг на Струма около село Каракьой на 30 септември. На 30 октомври 10 (ирландска) дивизия атакува българските позиции около село Йеникьой, които са защитавани от 13 рилски полк на седма дивизия. Битката трае цял ден, а българите са подсилени от 14 македонски пехотен полк и 17 артилерийски полк, като два пъти си връщат селото след свирепа битка на нож. По време на нощта, след третата и последна атака селето е завзето от ирландската дивизия. Жертвите и от звете страни са тежки поради точната артилерийска стрелба и картечен огън. След битката 13 полк е реорганизиран в три батаьлона вместо в обикновените 4 батальона. След 4 октомври българите заемат позиции на близките височини на изток, докато западния фланг на седма рилска дивизия остава в долината да защитава Рупелският проход. От тук нататък няма големи операции на струмският фронт до края на офанзивата.
 
== Бележки ==