Тодор Светослав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
Укрепването на Българската държава не съвпада с интересите на [[Византия]]. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, [[император]] [[Андроник II Палеолог]] организира през [[1301]] г. поход срещу цар Тодор Светослав. Начело на византииската войска е поставен Михаил, син на [[Константин Асен]], което трябвало да придаде законност на агресията. Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът бил помолен за намеса от страна на търновската [[аристокрация]], претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.
Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор [[Радослав (севастократор)|Радослав]], брат на [[Смилец]]. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Тодор Светослав, [[Елтимир]]. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тодор Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен. След успешното връщане на Георги Тертер I в България, Светослав му поверява управлението на един град.<ref>Изказани са предположения че става дума за Червен, родово владение на Тертеровци.</ref>
===Война с Византия===
| |||