Автопортрет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: lt:Autoportretas
м разделче
Ред 8:
Първите български автопортрети са от времето на [[Възраждане]]то и излизат изпод четките на [[Захарий Зограф]] (1840), [[Станислав Доспевски]] и [[Николай Павлович]] (1865). Характеризират се с голяма доза условност и идеализация, дължащи се на все още силните влияния от [[иконопис]]ния стил на рисуване. Но нарисуваният между 1875 и 1880 г. автопортрет на [[Димитър Добрович]] вече се отличава с [[реализъм|реалистичното]] си изпълнение. Повечето художници от следосвобожденска [[България]] оставят в наследство свои автопортрети: [[Иван Мърквичка]] (1905), [[Елена Карамихайлова]] (1919), [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]] (1904), [[Цено Тодоров]] (1912, 1937), [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Елисавета Консулова-Вазова]] (1906), [[Борис Георгиев]], [[Владимир Димитров - Майстора]] (над 20 автопортрета), [[Цанко Лавренов]], [[Никола Аръшев]], [[Илия Петров]] (1932), [[Ненко Балкански]], [[Иван Ненов]] (1925), [[Стоян Венев]], [[Боян Петров]] (1958), [[Преслав Кършовски]] (1940), [[Златьо Бояджиев]] (1910), [[Васил Стоилов]] и други.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref> Според арт-критика [[Георги Лозанов]], [[Николай Майсторов]] вероятно е българският художник с най-много автопортрети — над 80.<ref>[http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/past/58 ''Николай Майсторов от Николай Майсторов'']</ref>
 
== В литературата ==
Освен в изобразителното изкуство, за автопортрет може да се говори и в [[литература]]та. Тъй като личностно-субективният компонент е неразривно свързан с творчеството, всяко литературно произведение съдържа в някаква степен автобиографични елементи. Произведения, в които писателят открито прави свой словесен автопортрет, са например [[автобиография]]та, [[мемоари]]те, личният [[дневник]]. Извън това, примери за [[литературен герой|литературни герои]], в които писателите са вплели определени черти от характера си и преживявания от личния си живот, са Бръчков от повестта „[[Немили-недраги]]“ на [[Иван Вазов]] и Печорин от „[[Герой на нашето време]]“ от [[Михаил Лермонтов]].<ref>''Енциклопедичен речник на литературните термини'', Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref>