Жулиет Бинош: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: et:Juliette Binoche |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
[[Картинка:Juliette Binoche and Jean Reno.jpg|thumb|240px|Жюлиет Бинош и [[Жан Рено]] на кинофестивала в [[Кан (Южна Франция)|Кан]] през 2002 г.]]
Очарователната и деликатна френска актриса Жюлиет Бинош е родена на 9 март, 1964 година в Париж. Майка й - Моник Стеленс – е преподавателка по френски език и актриса, баща й – Жан Мари Бино – скулптор.
Разбираемо, от дете Жюлиет се увлича по изкуствата и по-специално от театъра...
Завършва Националната школа за драматични изкуства в Париж и Парижката консерватория, учи също и при известната парижка преподавателка Вера Грег.
От 1977 до 1981 година Жюлиет работи активно в театъра. През 1982 година актрисата се снима в киното за първи път.
По това време започва да се изявява и в телевизията. След поддържащи роли във филми като La Vie de famille (1984), Hail Mary (1985), на Жан Люк Годар, успява да привлече внимание с главни роли в Rendez-vous (1985) на Андре Тешен.
През 1987 година, в ролята й като жена със свободен дух при дебюта й в англоезичното кино - “Непоносимата лекота на битието” на Филип Кауфман, получава световна известност и успех (1988). По това време Роджър Ебърт, прочутият кинокритик от “Чикаго Сън Таймс”, чиито книги с ревюта за филми се продават по цял свят, пише, че "тя е почти неземна в красотата и невинността си".
През 1988 година се връща накратко на театралната сцена за да играе в спектакъла "Чайка", поставен от Андрей Кончаловски. Снимала се е във филимте "Щета" с (1992, реж. Луи Мал) в мрачната роля на жена, която изкушава героя на Джереми Айрънс. По това време “неземната невинност”, за която пише Ебърт, си е отишла.
В едно интервю след излизането на филма, Бинош казва: "Мал реши да промени имиджа ми! Той смяташе, че съм твърде директна и искаше нещо по-софистицирано".
Година по-късно идва "Три цвята: синьо" (1993, реж. Кшищоф Кешловски, с награди "Сезар" и на Веждународния кинофестивал във Венеция). След едногодишно прекъсване, по време на което става майка, Жюлиет е избрана за главната роля в най-скъпия френски филм правен дотогава - "Хусар на Покрива" (1995, реж. Жан-Пол Рапено). Ролята й във филма на Антъни Мингеля.
"Английският пациент" й носи Оскар, награда на Британската академии кино и телевизия, Европейска филмова награда "Феликс" и награда от Международния кинофестивал в Берлин.
Сред последните работи на актрисата са филмите "Алис и Мартен" (1998, реж. Андре Тешине), "Вдовицата от Сен-Пиер" (2000, реж. Патрис Леконт), "Шифър неизвестен" (2000, реж. Михаель Ханеке), "Шоколад" (2000, реж. Ласе Халстрьом, номинация на "Оскар") “Часова разлика” (2002)
==Награди==
| |||