Алексей Бутаков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
 
[[Файл:Kos-aral.jpg|thumb|250px|Шхуните на Аралската експедиция (рис. Тарас Шевченко)]]
През 1832, едва 16 -годишен завършва Морския кадетски корпус и постъпва във флота. През 1838 е произведен в лейтенант и служи на фрегатите "Кастор" и "Богатир". От 1840 до 1842 извършилизвършва околосветско плаване по маршрута [[Кронщад]] - [[нос Добра Надежда]] - [[Камчатка]] - [[нос Хорн]] - [[Кронщад]] като командир на кораба "Або".
 
Съвършенно владеейки няколко чужди езика Бутаков в оригинал чете трудовете на европейските историци и естествоизпитатели. Изучавайки трудовете на [[Александър фон Хумболт]] събудилисъбуждат интереса му към [[Аралско море]], представляващо в този момент бяло петно на географската карта.
 
През 1848 Бутаков е назначен за началник на на експедицията, целта на която билае изследването на [[Аралско море]]. За тази цел в [[Оренбург]] билае построена шхуната "Константин" и в средата на годината билае превозена на части и сглобена на брега на воретоморето. В списъка с участниците в експедицията фигуриралфигурира и бъдещия известен поет и художник [[Тарас Шевченко]], който по това време биле заточен в Оренбург за антиправителствена дейност.
 
През лятото и есента на 1848 описалБутаков описва и картиралкартира северните, западните и южни брегове на [[Аралско море]], като на 8 септември, на 45º с.ш. открилоткрива островите Възраждане (216 кв.км<sup>2</sup>), Комсомолски, Константин и др. и установилустановява понижаването на нивото на морето. През лятото на 1849 изследвализследва и картиралкартира източния бряг със заливите Шевченко, Тущибас и Чернишов, полуостровите Каратуп и Куланди и островите Толмачов, Белинсхаузен и Лазарев.
 
Още по време на експедицията на 27 януари 1849 Бутаков биле задочно приет за действителен член на Руското географско дружество. През 1850 на базата на изследванията проведени от експедицията Хидрографския департамент на Морското министерство издализдава първата сравнително точна карта на [[Аралско море]].
 
По-късните изследвания на [[Аралско море]] извършени от Бутаков преминавалипреминават едновременно с воденето на бойни действия по присъединяването на средноазиатските държави към [[Русия]] и Аралската флотилия участвалаучаства в тях. През 1855 изследвализследва долното течение на река [[Сърдаря]], през 1858-1859 – делтата и част от долното течение на [[Амударя]] до [[Нукус]], а през 1863 – средното течение на [[Сърдаря]] на протежение от 807 км.
 
През 1864 Бутаков се завърналзавръща в [[Петербург]] и продължилпродължава службата си в Балтийския флот. На 15 октомври 1867 биле произведен в контраадмирал, а след това командвалкомандва ескадра в [[Средиземно море]].
 
За изследванията си на [[Аралско море]] биле избран за почетен член Берлинското географско дружество, а Лондонското географско дружество през 1867 му връчиловръчва златен медал.
 
През есента на 1868 Бутаков сериозно заболялзаболява, отишълотива на лечение в чужбина и на 11 юли 1869 починалумира в Швалбах, [[Германия]] на 53 годишна възраст.
 
Неговото име носят залив и нос в [[Аралско море]].
 
== Източници ==
Ред 28:
* Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г.
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 73-75.
* Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955 г.
 
{{СОРТКАТ:Бутаков, Алексей иванович}}
 
[[Категория:Руски адмирали]]
[[Категория:Руски изследователи]]