История на Йемен: Разлика между версии

Северен Йемен получава независимост през 1918 г., след разгрома на Османската империя в Първата световна война. Претенциите му за северната провинция Асир и южните протекторати обаче не са удовлетворени, поради завладяването на Асир от Саудидите и запазеното британско господство на юг. През 1934 г. йеменският имам Яхия подписва споразумения с Великобритания и Саудитска Арабия, но границите на държавата му не са определени окончателно. В 1948 г. той имамътЯхия е убит от група опозиционери, обявяващи се против консерватизма и тираничното му управление. След краткотрайна вътрекланова борба на престола сяда синасинът му Ахмед. През 1956 г. той сключва военни съюзи с Египет, Сирия и Саудитска Арабия и се обръща за помощ към Съветския съюз. Две години по-късно (1958) Йемен влиза в конфедерация с Обединената арабска република (Египет и Сирия), койтокоято е разпусната през 1961 г. Независимо от това режимът на Гамал Абдел Насър в Египет, макар и официален съюзник на йеменския имам, остава негативно настроен към него. Скоро в редиците на йеменските въоръжени сили се породили опозиционни настроения, които избухват през септември 1962 г. – няколко дни след смъртта на имам Ахмед и встъпванетостъпването на престола на сина му Мухамед ал-Бадр. Група офицери, начело с полковник Абдала ас-Салял извърваизвършва преврат и обявява Йемен за република. Мнозинството от племената, живеещи в северозападната част на страната и подкрепяни от Саудитска Арабия, се обединиватобединяват около детронирания имам, докато западните и южните райони обявяват подкрепата си за републиканците, поддържани от египетски войски. След поражението на Египет в Шестдневната война с Израел през 1967 г., египетските войски напускат Йемен, а Саудитска Арабия се съгласява да прекрати намесата си във вътрешните работи на страната. По това време Ас-Салял е сменен на президентския пост от Аба ар-Рахман ал-Арияни, който се обръща за подкрепа към СССР. В отговор Саудитска Арабия подновява помощта си за монархистите. Възможността от скорошно завладяване на столицата Сана от привърженици на монархистите, принуждава Москва да организира въздушен мост за спасяването на града. В същото време Рияд, не желаейки по-нататъшното въвличане на СССР в близкоизточните дела, прекратява помощта си за имама. Той е сменен, и републиканците установяват властта си над по-голямата част от територията на Северен Йемен. През април 1970 г. с подписването на мирно споразумение между враждуващите страни е сложен край на гражданската война в страната. Според този документ, бившите монархисти получили няколко министерски поста. В 1974 г. в страната е извършен нов военен преврат, който извежда на власт група офицери начело с полковник Ибрахим ал-Хамди. През 1977 г. той е убит, а мястото му е заето от полковник Ахмед ал-Гашими, загинал на свой ред при бобменбомбен атернататентат впрез 1978 г. След него президентския пост заема подполковник Али Абдала Салех. Една от забележителните характеристики на йеменския политически живот от това време е, че независимо от честите смени на президента, мнозинството от цивилните служители запазвали постовете си – така например, на премиерския пост се сменяли трима души (ал-Арияни, Абд ал-Азиз и Абд ал-Гани). През управлението на ал-Гашими било свикано Учредително събрание, чиито функции били основно съвещателни, а голяма част от членовете му – назначавани от военните. Опозиционните сили се обединили в рамките на левия Национален демократичен фронт (НДФ), поддържан от НДРЙ. През 1982 г. Учредителното събрание е преобразувано във Всеобщ народен конгрес, в който 70% от депутатите били избирани, а останалите назначени от средите на опозицията. В 1985 г. се провеждат избори за местни органи на властта, което станало поредната крачка към насрочените за 1988 г. общи избори. В тях Салех получил подкрепата на мнозинството от населението, а влизането на НДРЙ в състава на Йеменската арабска република две години по-късно било възприето като триумф на новата власт.