Фискална политика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Изтриване: bn:রাজস্বনীতি |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
* Разширение на [[производство]]то и намаляне на [[безработица]]та
* Преодоляване на [[инфлация]]та
* Икономически растеж на
Какво е фискална политика?
През последните месеци доста се говори и обсъжда намесата на държавата в условията на финансова криза. Фискалната политика е един от инструментите, с които държавата разполага. Това е така да се каже сестрата на монетарната политика, с която централната банка влияе върху паричното предлагане. Тези две политики се използват в различни комбинации с цел да се постигнат икономическите цели. Тук ще се спрем върху въпроса как работи фискалната политика, как трябва да се следи и как приложението и влияе върху различните субекти в икономиката.
Как работи?
Фискалната политика е базирана на теориите на британския икономист Джон Мейнард Кейнс. Идеята е, че държавата може да влияе на икономиката, като увеличава или намалява данъците и публичните разходи. Това влияние ограничава инфлацията (приемана за здравословна на нива от 2-3%), увеличава заетостта и поддържа стойността на парите.
Балансиращо действие
Целта е да се намери баланс в прилагането на тези влияния. Така например стимулирането на стагнирала икономика поражда рисковете от инфлация. Увеличаването на паричното предлагане, последвано от ръст на търсенето, може да доведе до спад на стойността на парите.
Нека приемем, че икономиката се е забавила. Безработицата е висока, потреблението-ниско, а бизнесът не печели. Тогава правителството решава да подпомогне икономиката, като намали данъците, давайки на потребителите повече пари да харчат, както и да увеличи държавните разходи (като строи пътища и училища примерно). По този начин се създават работни места, а доходите се връщат обратно в икономиката. В същото време безработицата ще намалее.
С повече пари в икономиката и по-малко данъци за плащане, потребителското търсене на стоки и услуги ще нарасне. Това ще завърти отново колелото на бизнеса, като цикълът ще премине от стагниращ в активен.
Границата е твърде тънка обаче, като този процес може да доведе до твърде много пари на пазара. Този излишък в предлагането намалява стойността на парите, като повишава цените - води до инфлация.
По тази причина настройването на икономиката чрез фискалната политика може да бъде доста трудно. Ако не се следи внимателно, границата между продуктивна икономика и такава, инфектирана с инфлация, е доста близка.
Когато икономиката трябва да се охлади
Когато инфлацията е твърде силна, икономиката трябва да се забави. В такава ситуация правителството може да използва фискалната политика да увеличи данъците, за да намали парите в обръщение. Също така могат да бъдат намалени държавните разходи, което допълнително да намали парите в икономиката.
Разбира се негативите на тази политика са бавна икономика и висока безработица. Въпреки това процесът трябва да продължи, за да може държавата да настрои нивата на разходи и данъци, за да постигне целта за изглаждане на крайностите на бизнес циклите.
Кого засяга фискалната политика?
За съжаление ефектите на фискалната политика не са еднакви за всеки. В зависимост от политическата ориентация и цели на властимащите, данъчните отстъпки могат да са само определен слой на обществото, обикновено средната класа. Във времена на икономическо забавяне и нарастващи данъци, същата група може да се наложи да плаща повече дори от най-богатите.
Подобна е ситуацията и при увеличаване на държавните разходи това се отразява само на определена група хора. Строителството но мостове и пътища примерно ще даде работа на тази индустрия.
В заключение може да кажем, че основната задача пред управляващите е да решат до колко правителството трябва да се намесва в икономиката. В повечето случаи е прието че държавната намеса е необходима до степен да поддържа икономиката стабилна
| |||