Отношенията между двете йеменски държави остават напрегнати до 1989 г. До 1982 г. НДРЙ подкрялаподкрепяла опозицията в ЙАР. Спорезумението от 1972 г. за обединение не е изпълнено, а перспективите за неговия напредък били прекратени със смяната на Салем Рубея Али и убийството на ал-Гашими в 1978 г., които станали не без намесата на противници на компромиса. Саудитска Арабия също препятствала сблигениетосближението между двете йеменски държави. Плановете за обединение се възобновили отново след двуседмична война между Севера и Юга през 1979 г., като в 1981 г. дори е подготвен проект за единна конституция. ПрезПри управлението на Али Насър Мохамед в Аден отношенията между двете страни продължават да сеподобряватсе подобряват, което заплашвало позициите на радикалите, и впрез 1986 г. той им нанесъл превантивен удар, който прераснал в мащабни кръвопролития, икато в крайна сметка довел до отстраняването на президента и бягството му на Север. След края на гражданската война в НДРЙ се забелязва поврат в посока на прагматизма, както въвъв вътрешната, така и във външната политика, което подтиква ЙАР да инициира началото на нов кръг от преговори за обединение. Отношенията между двете страни се подобряват значително след сключването през май 1988 г. на споразумение за сътрудничество, в което основно място се обръща на съвместната разработка на нефтените находища в граничната зона. Същия месец по протежение на общата им граница е създадена демилитаризирана зона. В края на ноември 1989 г. е подписано ново споразумение за обединене в течение на една година, на основата на конституциония проект от 1981 г. На 22 май 1990 г. е провъзгласено официално обединението на Северен и Южен Йемен в единна Йеменска арабска република. Набелязан е 30-месечен срок, в чиито рамки трябва да се осъществи обединението на всички политически институции, като в края на този период трябвало да се проведе референдум и избори.
