Колибите (вилает Лозенград): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 28:
В 19 век Колибите е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Колиби (Colibi) има 100 домакинства и 458 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42 - 43.</ref>
 
В 1899 година бунархисарският учител [[Христо Настев]] с помощта на жителите на Колибите [[Димитър Ташев|Димитър]] и [[Стоян Ташев]] основава в селото комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.</ref> На 15 и 16 май 1903 година Колибите е подложено на масови репресии от страна на [[башибозук]] ([[мухаджири]] в [[Мандарица]]), след което мнозина местни жители напускат селото.<ref>Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 243 - Доклад от бургаския окръжен управител, 17 юни 1903.</ref>
 
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в Колибите живеят 80 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.]</ref>