Източноафриканска рифтова долина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 22:
== Води ==
[[Файл:Etiopia cental lakes.svg|ляво|мини|280п|Серията езера в Централна Етиопия]]
Части от дъното на долината са заети от Червено море и многобройни езера. Най-големите от тях са [[:Мъртво море]] в Азия, [[:Танганика]], [[Малави (езеро)|Малави]] (Няса), [[Алберт (езеро)|Алберт]] (Мобуту Сесе Секо).<ref name="Bg" /> Въпреки че повърхността на Танганика и Малави се намират много над [[Морско равнище|морското равнище]], техните дъна лежат по-ниско от него и това определя голямата им дълбочина. Танганика, най-дълбокото езеро в Африка и второ по дълбочина в света, се е изляло в процепа на рифта и достига 1470 м.<ref name="GRV" /> максимална дълбочина, а най-голямото африканско езеро Виктория се намира в плитка падина на плато в долината между двата клона на разлома. В миналото един от вулканите в източната част на [[:Демократична република Конго]], на границата с Руанда и Уганда е разкъсал обширна зона от долината, където са се изляли част от водите на река [[:Нил]] по оново време и са образували езерото Киву.<ref name="A" />
 
В северната част на долината езерата са разположени между високите планини по двата клона на разлома в Етиопия. По-голямата част от тях са безооточни и повечето са алкални. Въпреки това те са от голямо значение за Етиопия и нейната икономика. Тук са езерата [[Абая (езеро)|Абая]], [[Чамо (езеро)|Чамо]], [[Шала (езеро)|Шала]] ''(Shala)'', [[Кока (езеро)|Кока]], [[:Лангано]], [[:Абиджата]] ''(Abijata)'', [[Аваса (езеро)|Аваса]] и най-голямото езеро в станата [[Тана (езеро)|Тана]].<ref name="A" />
 
На юг от Етиопските планини рифтовата долина се разделя на две падини. В източната част са разположени кенийските езера, а по-голаматаголямата част от централноафриканските езера се намират в западната му част. Кенийската част е дом на 8 езера, от които 3 са сладководни, а останалите – алкални. Това са най-голямото кенийско езеро [[Туркана (езеро)|Туркана]] (Рудолф), езерата [[Баринго (езеро)|Баринго]], [[Богория (езеро)|Богория]], [[:Накуру]], [[:Елментейта]], [[Найваша (езеро)|Найваша]], [[Магади (езеро)|Магади]] и [[:Логипи]].<ref name="A" /><ref name="GRV" /> Тук са и многобройните източноафрикански содени езера. В Танзания това са езерата [[Натрон (езеро)|Натрон]], [[:Еяси]], [[Маняра (езеро)|Маняра]] и [[Макати (езеро)|Макати]]. Долината тук е покрита с вулканична пепел и други седименти.<ref name="A" /> В южната част на рифтовата долина лежат още езерата [[Руква (езеро)|Руква]] в Танзания, [[Маломбе (езеро)|Маломбе]] и [[Чилва (езеро)|Чилва]] в Малави.<ref name="A" />
 
Разломът лесно може да бъде проследен нататък през продълговатото езеро Малави (Няса) между държавите Малави, Мозамбик и Танзания, и долината на река [[:Шире]]. Най-накрая звършва при долното течение на река [[:Замбези]] и [[Индийски океан|Индийския океан]] близо до грд [[:Бейра]] в Мозамбик.<ref name="A" />
Ред 32:
== Фосили ==
 
Този регион е много важен за изучаване на корените на човешката [[:еволюция]].<ref name="GG" /> В някои от вулканичните отлагания по долините, например в долината '''[[:Олдувай]]''' в Северна Танзания, са открити останки от древни предци на човека отпреди 2,5 милиона години. Южната част на Голямата рифтова долина в Източна Африка е вероятна люлка на [[:цивилизация]]та, където се предполага, че са се появили първите хора.<ref name="Bg" /> Промените в релефа на континента довеждат и до резки промени нав [[:климат]]ичните условия и многократна смяна на [[Сух сезон|сухи]] и [[дъждовен сезон|дъждовни]] сезони. Тази околна среда, би могла да бъде първопричината, необходима за нашите предци да станат двукраки и дасъщества развиятс мозъкаразвит симозък, тъй като са се опитвали да се приспособятприспособяват към все по-новите климатични условия.<ref name="GG" />
 
В '''[[:Хадар]]''' в Афарския триъгълник са открити костите на няколко [[Човекоподобни|хоминида]], предци на съвременния човек, включително и тези на "Луси", които представляват почти пълен скелет на [[:австралопитек]]. Скелетът на женския хоменид "Луси" е открит от [[антропология|антрополозите]] [[:Доналд Йохансон]] и [[:Том Грей]] на 30 ноември 1974 г. в пластове на 3,5 милиона години, като това е най-древният австралопитек, който въобще е бил откриван някога. [[Ричард Лики|Ричард]] и [[:Мийв Лики]] също имат значителен принос в изследването на тази област.<ref name="GRV" /><ref name="NN">[http://www.novinar.net/news/28-lusi-i-parvoto-semejstvo_MzI3Nzs3.html Novinar.net - Луси и „Първото семейство”]</ref>
 
'''[[:Кооби Фора]]''' ''(Koobi-Fora)'' до езерото Туркана в Северна Кения включва около 1130 квадратни километракм<sup>2</sup> на речни и езерни седименти и представлява до голяма степен непрекъсната последователност на отлагания от [[:плиоцен]]а и [[:плейстоцен]]а. Намерен е череп на [[Изправен човек|''Homo erectus'']] на възраст 1 750 000 години. Намерени са и добре запазени [[:фосил]]и на възраст между 2,1 и 1,3 милиона години, включващи най-малко един здрав австралопитек, класифициран като [[Еволюция на човека|''Paranthropus'']] и по един от [[Хомо хабилис|''Homo habilis'']], ''[[:Homo rudolfensis]]'', и ''Homo erectus''. Тук са получени и най-голям брой доказателства за развитието на ранните хоминиди с обхват на възрастта от 4 милиона години ''(Australopithecus anamensis)'' до 1,4 милиона години ''(Homo erectus)''.<ref name="EB" /><ref name="UNESCO">[http://whc.unesco.org/en/tentativelists/1580/ UNESCO World Heritage Convention - Great Rift Valley Ecosystem]</ref>
[[Файл:NgareSero.jpg|дясно|мини|400п|Рифтовата долина в Северна Танзания, вътрешния и&#768; ръб (вдясно), езерото Натрон (вляво) и вулкана ''Ol Doinyo Lengai'']]
В геологическата формация '''''Olorgesailie''''' са намерени многобройни [[Камък|каменни]] [[Брадва|брадви]], които представляват едни от най-старите форми на човешка [[:технология]], а също и вкаменени скелети на изчезнали видове [[:слонове]] и [[:хипопотам]]и. Районът е един от най-проучените извън [[Пролом|дефилето]] Олдувай и дава добра представа как хоменидите за един милион години са се справяли с променящите се климатични условия.<ref name="UNESCO" />