Пиар етика: Разлика между версии

* ''Деонтологична философия'' — това е теорията на задълженията. Деонтологията се отнася до етическите теории, в които моралните стандарти съществуват независимо от последиците. Според деонтологията желанието на хората да са добродетелни и етични зависи от това доколко те възприемат и се подчиняват на моралния си [[дълг]], а не на копнежа си за удоволствие и наслада. Деонтологичната теория е развита от немския философ [[Имануел Кант]] (1724-1804) като опит да се дефинират основните универсални принципи на морала. Деонтологията вероятно е най-задълбоченият подход в етиката и се определя като „етична теория, която приема дълга като основа на морала“. Тук действията не зависят от резултата. Основният принцип на тази философия е т.нар. ''„категоричен императив“''. Той гласи: „Действай само според онези максими, за които си убеден, че трябва да се превърнат в универсални закони“. Той е категоричен, защото означава, че трябва да се прилага винаги и навсякъде, а е [[императив]]ен, защото с него трябва да се съобразяват всички разумни същества. Двата аспекта на категоричния императив измерват личните намерения и подържането на достойнството и уважението към другите. Деонтологията се позовава на добрата воля, която е истинският пътеводител от морална гледна точка при вземане на решения, тъй като всички други мотиви могат да бъдат опорочени.<ref>Скот Кътлип, Алън Сентър, „Ефективен пъблик рилейшънс“, ROI Communication, София, 2007, ISBN 9789549335071</ref><ref name="mch">Маргарита Чутуркова, „PR етика“, Изд. Сиела, София, 2008, ISBN 978-954-28-0336-2</ref>

 

 

== Източници ==