Панаир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уф! |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Панаирите''' са [[пазар]]и,
==Панаирите в българските земи== За ролята на панаирите в международните търговски отношения на [[България]] със съседните държави съществуват извори и документи още от периода на [[Средновековие]]то. До [[Освобождение]]то на много места в българските земи всяка година в различните покрайнини стават големи панаири на [[Гергьовден]], [[Света Богородица]], [[Петковден]], [[Никулден]], [[Димитровден]] и пр.
Те са не само пазари за обмяна и покупко-продажба на разни стоки, но и места за широки контакти и изяви на творческия дух на българина. Тук най-добре се виждат етнографските особености в бита и културата на отделните [[Българска етнографска област|етнографски области в България]].
След 1878 година нараства ролята на постоянната магазинна търговия, поради което намалява значението на панаирите.<ref>Енциклопедия България, том 5 - П-Р, София 1986, с. 48.</ref>
От всички области в българските земи най-големи и прочути, с международно значение, в миналото са били [[Узунджовски панаир|Узунджовският панаир]], [[Ескиджумайски панаир|Ескиджумайският панаир]], [[Серски панаир|Серският панаир]], [[Прилепски панаир|Прилепският панаир]], [[Долянски панаир|Долянският панаир]], [[Сливенски панаир|Сливенският панаир]], а днес — международният [[Пловдивски панаир]].
Line 9 ⟶ 14:
== Вижте също ==
* [[Събор]]
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||