Ноам Чомски: Разлика между версии

През 50-те на [[20 век]] Чомски започва да развива своята теория за [[генеративна граматика|генеративната граматика]], която преминава през много преработвания и има силно влияние върху лингвистиката. Неговият подход върху изучаването на езика набляга на "присъщото множество, редица от лингвистичи принципи, които са споделени от всички хора", подход, познат като универсална граматика, "първоначално състояние и положение на изочаващияизучаващия езика" и откриването на "баланс за лингвистична вариация чрез по-общи възможни принципи."<ref name="cambridge">{{en икона}} '[[Кеймбриджки речник по философия]]'' (1999), "Chomsky, Noam," Cambridge University Press, pg. 138</ref> Той развива тези идеи в издадената през 1957 ''Синтактични структури'' (''Syntactic Structures''), която полага основите на концепцията за [[трансформативна граматика]]. Той също така създава [[Йерархия на Чомски]], една класификация на [[формален език|формалните езици]] по отношение на тяхната генеративна сила. През 1959 Чомски публикува широко влиятелната рецензия върху теоретичната книга на [[Бъръс Фредерик Скинър|Б.Ф. Скинър]] ''[[Вербално поведение (книга)|Вербално поведение]]'' (''Verbal Behavior''). В тази своя рецензия, както и в други свои текстове, ЧоскиЧомски широко и агресивно предизвиква [[бихейвиоризъм|бихейвиористичните]] подходи към поведението и езика, доминиращи в онова време, и допринася за [[когнитивна революция|когнитивната революция]] в психологията. Неговият натуралистичен <ref>{{en икона}} [http://eric.ed.gov/ERICWebPortal/recordDetail?accno=EJ599372 "Language & Communication: the problem of naturalizing semantics"], ''Language & Communication'', April 2000</ref> подход към изучаването на езика е повлиян от [[философия на езика]] и [[философия на ума|ума]].<ref name="cambridge" />

Започвайки с опозиция по отношение на [[Виетнамска война|Виетнамската война]], за първи път [[артикулиран]]а в неговото есе от 1967&nbsp;''Отговорността на интелектуалците'' (''The Responsibility of Intellectuals'') и по-късно развита в неговата книга от 1969&nbsp;''Американската власт и новите мандарини'' (''American Power and the New Mandarins''), Чомски се затвърждава като известен критик на американската външна и вътрешна политика. Той става открит политически коментатор и усърден активист, той декларира себе си като [[анархо-синдикализъм|анархо-синдикалист]]<ref name="Anarcho-Syndicalism 2004">Чомски пише предговор към издание на книгата на [[Рудолф Рокел]] ''Анархо-синдикализъм: теория и практика'' (''Anarcho-Syndicalism: Theory and Practice''), в който казва "Изведнъж почувствах, и все още изпитвам това, че Рокер ни посочва пътя към един много по-добър свят, свят който е на една ръка разстояние" - {{en икона}} Rudolph Rocker. ''Anarcho-Syndicalism: Theory and Practice''. AK Press. p. ii. 2004.</ref> и [[либертарен социализъм|либертарен социалист]], принципи, които той смята за основани в [[Епохата на Просвещението]]<ref name="Chomsky 1996, pp. 71">{{en икона}} Chomsky (1996), стр. 71.</ref> и като "правилен и естествен израз на [[класически либерализъм|класическия либерализъм]] в епоха, която е напреднала в индустриалното общество."<ref>{{cite news | title = Government in the Future| publisher = chomsky.info| year = 1970| url = http://www.chomsky.info/audionvideo/19700216.mp3| accessdate = 25 юни 2008| language = английски}}</ref>

ЧомскиеватаКритиката критикана Чомски към методологията и основните предпоставки на Скинър проправят път за една революция срещу тогавашната доминираща психологията бихевиористична доктрина. В ''Картезианска лингвистика'' от 1966 г. и следващи трудове, Чомски излага обяснение на човешкия езиков апарат, което се превръща в образец за изследвания и на други области на психологията.

Отчасти заради горните изказвания, Чомски често е обвиняван в [[антисемитизъм]]. Сред най-откритите му критици са писателят [[Дейвид Хоровиц]], който е обикалял университетски кампусикорпуси, раздавайки анти-Чомски памфлети, адвокатът проф. [[Алън Дершовиц]], с който Чомски е влизал в много вербални битки посредством медиите, и заслужилия професор по социология [[Уорнър Кон]], който е написал цяла книга ([http://www.wernercohn.com/Chomsky.html ''Partners in Hate'']) за отношението на Чомски към [[Робер Форисон]]. Едно от най-честите обвинения е, че разликата между антисемитизма и антиционизма е само теоретична и на практика антиционизмът е проява на антисемитизъм.