Любен Дилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
кат.
Ред 13:
}}
 
'''Любен Дилов''' e [[България|български]] писател, един от най-изявените автори на [[научна фантастика]]. Завършва [[Софийски университет|Софийския университет]] със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над десет езика, с общ тираж над 1 100 000 екземпляра.
 
Завършва [[СУ|Софийския университет]] със специалност „Български език и литература“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика, издадени с общ тираж над 1 млн. екземпляра.
Създател е на [[Гравитон (награда)|наградата за българска фантастика „Гравитон“]] през [[1990]] г.
 
Учредява наградата за българска фантастика [[Гравитон (награда)|„Гравитон“]] през [[1990]] г.
 
В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.
 
== Стил и особености ==
 
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.
 
Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е ''„Гълъби над Берлин“'' (1952 г.).
 
Първият му роман, ''„Атомният човек“'', е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец -капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В ''„Тежестта на скафандъра“'' не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

В ''„Парадоксът на огледалото“'' под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В ''„Пътят на Икар“'' на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В ''„Двойната звезда“'' основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.
 
== Награди ==
* [[1963]] г. - награда на ЦК на ДКМС за книгата ''„Почивката на Боян Дарев“''
* [[1969]] г. - Вторавтора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа ''„Напред, човечество!“''
* [[1973]] г. - наградатанаграда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
* [[1976]] г. - Специалнаспециална награда за литература от [[Награда Еврокон/1976 г.|„Еврокон“]] за романа ''„[[Пътят на Икар]]“''
* [[1991]] г. - почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
* [[2000]] г. - почетен гражданин на Червен бряг
* [[2002]] г. - носител на наградата на читалище "Светлина" -, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града
 
== Библиография ==
Line 83 ⟶ 90:
 
{{СОРТКАТ:Дилов, Любен}}
[[Категория:Червен бряг]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български писатели-фантасти]]