Сава Гановски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м дребни стилистични
Ред 11:
}}
 
'''Сава Цолов Гановски / Трудин /''' е участникбългарски философ, педагог и [[академик]] на [[БАН]]. Участник в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от [[Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг)]]. Български философ, педагог и [[академик]] на [[БАН]]. Политически деец на [[БКП]].
 
== Биография ==
Сава Гановски е роден на 1 март 1897 г. в многодетно семейство в с.Кунино. Родът му произлиза от [[Чипровци]]. Учи в местното училище, продължава образованието си в прогимназията в [[Луковит]] и гимназията във [[Враца]]. През Първата световна война е на фронта.
 
Завършва философия и педагогика в [[Софийския университет]] "Св. Кл. Охридски" през 1922 г. Член на БРСДП (т.с.) от 1918 г. Годините от 1923 до 1931 прекарва в чужбина. Специализира в [[Хале]] и [[Берлин]]. В качеството си на специализант в Германия е един от инициаторите за изграждането на  Студентски антифашистки съюз в Европа "Нарстуд". Член е на ръководството и сътрудник на печатния му орган сп. "Нарстуд". Учи в Института за червена професура в [[Москва]] (1929-1930), където придобива професорско научно звание и завежда катедрата по философия в Института по литература в Москва (1930-31 г).
 
След завръщането си в страната сътрудничи на редица издания: "Народна просвета" (1928-1934), "Звезда" (1932-1934), "Научен преглед" (1938-1943) и др.
 
Участва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. След 1941 г. е интерниран в родното си село Кунино. На 2 април 1944 г. извежда 15 кунинчани и заедно с тях става партизанин от Партизанин отв [[Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг)]].<ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с. 21</ref> Избран е за заместник-политкомисар на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона|XI- а въстаническа оперативна зона на НОВА]].
 
След [[9 септември 1944]] г. заема редица отговорни длъжности. Делегиран от правителството на [[ОФ]] за организиране на окончателното предаване на [[Западна Тракия|Беломорието]] на гърците. На 26 октомври 1944 г. заедно с [[Добри Терпешев]] подписва споразумение с гръцката партизанска организация [[ЕЛАС]], с което цялата територия на Беломорието е предоставена на ЕЛАС съгласно споразумението за примирие. Загубено е българско военно и цивилно имущество на стойност 26 милиарда лева. На ЕЛАС са предадени 15 души от българската гражданска администрация заедно с областния управител, които са убити от партизаните.