Източноафриканска рифтова долина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 8:
Точният механизъм на образуване на разлома все още е предмет на дебати между геолози и [[Геофизика|геофизици]]. Според един от популярните модели се приема, че повишеният поток на [[:топлина]] от мантията и по-конкретно от астеносферата предизвиква издуване на земната кора и образуване на [[:хорст]]ова зона в региона [[Афар (падина)|Афар]] и Северна и Централна [[:Етиопия]]. Тези височини могат лесно да бъдат открити на всяка топографска карта на района. Изпъкналите форми разтягат и разчупват земната кора, част от нея пропада, друга се издига и така се формя класическата структура хорст-[[:грабен]].<ref name="GG">[http://geology.com/articles/east-africa-rift.shtml Geology gifts - East Africa's Great Rift Valley: A Complex Rift System]</ref>
 
Процесът на разтягане и раздуване обикновено се предшества и съпътства от огромни [[Вулканизъм|вулканични изригвания]], които засягат големи площи. Следите от тях могат да се намерят по склоновете на рифтовата долина. Някои геолози наричат това изтичане на големи количества лава "[[:базалт]]ово [[:наводнение]]". Лавата изригва по протежение на цялата фрактура, а не през отделни вулканични гърла и се разлива върху цялата повърхност както вода при наводнение. Такива изригвания покриват големи територии с дебел пласт лава. Когато това разтягане на земната кора продължи, се образуват зони на опън, които се покриват със слой от втечнен базалт и континентални скали. Този слой се е излял на дъното на Червено море и Аденския залив. Това е зона на вулканична и [[Земетресение|земетръсна]] дейност, изпъстрена с много [[Вулканичен кратер|кратери]] на загаснали и действащи вулкани.<ref name="GG" /> Доказателство, че този процес все още продължава са голямото количество активни и полу-активни вулкани, разположени по протежение на разлома, а също и наличието на голям брой горещи извори. Тук се намира [[:Килиманджаро]] с най-високия връх в Африка – утасналия вулкан [[:Ухуру]] (Кибо). Освен него по рифта са разположени загасналите вулкани [[Кения (вулкан)|Кения]], [[:Лонгонот]], [[:Сисва]], [[:Меру]] и много други.<ref name="A" /><ref name="FABg">[http://rst.gsfc.nasa.gov/Sect2/Sect2_9.html Several Case Studies of Fracture Analysis - The East African Rift]</ref>
 
[[Сеизмология|Сеизмично]] Голямата рифтова долина все още е съвсем жива. Поне един път на десетилетие се наблюдава вулканична дейност и изливане на потоци лава в планината [[:Вирунга]] северно от езерото [[:Киву]], в Западния клон на рифта.<ref name="GRV" /> Две вулканични изригвания през септември [[:2005]] г. прeдизвикват разцепване с дължина около 60 км. в североизточната част на Етиопия. Това дава уникална възможност на учените да проучат по-задълбочено [[Тектоника на плочите|тектонските]] движения в рифта. Нови данни показват, че изключително активната вулканична дейност по граничните ръбовете на тектонските плочи, може внезапно да доведе до възникване на големи пукнатини. От двете изригвания през 2005 г. насам, до [[:2010]] г., са засечени още 12 подобни, макар и по-малко интензивни, сеизмични събития в региона.<ref name="V">[http://ecomedia.bg/doctor-eco/science-and-technology/article/3084 Ecomedia - Ще остане ли Африка в сегашния си вид за дълго]</ref>
 
== Описание ==
Ред 16:
Най-северната част на рифта формира долината [[:Бекаа]] в [[:Ливан]]. Южно от нея в [[:Израел]] носи името Долината [[Хула (долина)|Хула]] и се разполага между [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] и [[Галилейски планини|Галилейските планини]]. Продължавайки на юг разломът минава по река [[Йордан (река)|Йордан]], през езерото [[Хула (езеро)|Хула]] и продължава през [[Галилейско море|Галилейското езеро]] в Израел. После се разделя на два клона от двете страни на долината на Мъртво море, минава през планината [[:Уади Араба]] по границата между Израел и [[:Йордания]], залива Акаба, през Червено море<ref name="GRV" />, [[:Еритрея]], Етиопия, [[:Уганда]], [[:Руанда]], [[:Бурунди]], [[:Кения]], [[:Танзания]], [[:Демократична република Конго]], [[:Замбия]], [[:Малави]] и достига до [[:Мозамбик]]. Територията между двата разлома е пропаднала и е образувала Голямата източноафриканска рифтова долина. [[:Ерозия]]та е изравнила някои части, но има участъци, особено в Кения и Танзания, където отвесните скали имат височина няколко хиляди метра.<ref name="A" /><ref name="CE">[http://www.answers.com/topic/great-rift-valley Columbia Encyclopedia: Great Rift Valley]</ref> В нея са разпръснати [[:хълм]]ове, някъде с остри и стръмни склонове, които достигат до 3000 м. височина.<ref name="A" /><ref name="EB">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/1231506/Lothagam Encyclopædia Britannica ]</ref>
 
Най-старият и най-добре очертан разлом се намира в региона Афар в Етиопия и е познат под името [[:Афарски триъгълник]] или Етиопски рифт и образува [[Афар (падина)|депресията Афар]] (Данакил).<ref name="GRV" /> Той е много характерен с трите си разлома, които започват от една точка и сключват помежду си ъгли от 120°. Точката, от която водят началото си се нарича "троен възел" и именно такъв възел се намира в Афарския триъгълник в Етиопия.<ref name="GG" /><ref name="FA" /> Двата му клона са заети от Червено море и Аденския залив, а третият минава на юг по суша. Преди да се образува този разлом, Арабският полуостров се е допирал до [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]].<ref name="GRV" /> По-нататък на юг се появяват серия от разломи, които включват Западния клон, Рифта на [[Алберт (езеро)|езерото Алберт]], Източноафриканските езера и Източния клон, който пресича Кения от север на юг по линия, преминаваща западно от [[:Найроби]]. Всъщност Източноафриканската разломна зона обхваща серия от последователни рифтове, свързани помежду си и оформящи релефа, геологията и [[:топография]]та на Източна Африка.<ref name="GG" /><ref name="FA">[http://rst.gsfc.nasa.gov/Sect2/Sect2_9.html Several Case Studies of Fracture Analysis - The East African Rift]</ref>
 
Процесът на образуване на разломи в източната част на Африка се усложнява от факта, че двете направления са развити в различни зони. Едното е в западната част, където са се излели водите на големите африкански езера, а другото почти паралелно на около 600 км. на изток, пресичащо Кения от север на юг и продължаващо в Танзания. Езерото [[Виктория (езеро)|Виктория]] се намира между двата клона, разположено върху [[:плато]]. Смята се, че тези пукнатини са по-стари структури върху древните континентални маси, които са се сблъскали преди милиарди години. Въпеки че източният и западният клон са образувани при един и същи процес, те всъщност са доста различни. Източният клон се характеризира с по-активна вулканична дейност, а западният – с по-голяма дълбочина, запълнена от множество езера и [[:седиментни скали]].<ref name="A" /><ref name="GG" />
Ред 48:
'''[[:Канапой]]''' в Северна Кения съдържа фосили от ранната [[:фауна]] на плиоцена, включително и хомениди. Намерени са остатъци от ранен човешки предшественик [[Еволюция на човека|''Australopithecus anamensis'']], датирани като възраст между 4,2 и 4,1 милиона години. В '''''Nariokotome''''' е намерен най-цялостно запазеният скелет на ''Homo erectus''. Други вкаменелости, намерени тук включват останки от ''Homo boisei'', ''Homo habilis'' и архаичен [[Човек|''Homo sapiens'']].<ref name="UNESCO" />
 
== Източници и бележки ==
<references />