Божица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 50:
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]]. То е център на община, която е част последователно от [[Извор (Община Босилеград)|Изворска]] (до [[1889]] г.), [[Босилеград|Босилеградска]] (до [[1901]] г.) и [[Кюстендил|Кюстендилска]] околия<ref>пак там, с. 13-14.</ref>.
 
ПрезВ 1883 година [[Константин Иречек]] описва първите си впечатления от Божица по следния начин:{{цитат|...пристигнахме между ниви още зелен овес в центъра на село Божица (около 1240 м). На издатъка между стичането на два потока се издигат стара църква, ново училище и ред къщи, построени край пътя към склона, между тях и един хан. Къщите са покрити или с апсидни плочи, или със слама.<ref>Иречек, К., пос. съч, с. 654.</ref>|}}
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от 1885 година районът на Божица е театър на военните действия. На 2 и 3 ноември 1885 г. българските войски водят отбранителни сражения край селото, а на 16 ноември - настъпателни.<ref>Енциклопедия Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 612.</ref>
 
През 1895 година кмет на община Божица е Стоимен Петров.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 39.</ref>
 
През [[1908]] година е отворено училище и в Деянова махала, а в [[1912]] година - в Златанова махала. В [[1904]] година е построена църквата "Св. Петър и Павел", а в [[1910]] година - пътят Босилеград-Божица<ref>Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 56.</ref>.