Великденска акция: Разлика между версии

'''Великденската акция''' от [[1860]] година е кулминационния момент в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]]. На [[3 април]] 1860 по време на тържествената великденска служба в българския [[Свети Стефан (Цариград)|храм Свети Стефан]] в [[Цариград]] митрополит [[Иларион Макариополски]] не споменава името на [[Вселенска патриаршия|вселенския гръцкия патриарх]] и на негово място казва "''всякое епископство правосланых''", което се произнася само от предстоятеля на [[автокефалия|автокефална]] [[църква (институция)|църква]]. Вместо името на фанариота е произнесено това на султана. Будителите откриват вратичка в канона още от първото българско царство, позволяваща да се произнесе името на самодържеца. По това време суверена на българските земи е османския султан. По този начин канона е формално спазен и бългаските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство. Великденската акция е предварително замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските искания, проличала още на [[църковен събор|църковния събор]] през [[1859]]-[[1869]] година. Акцията се посреща с небивал ентусиазъм от цариградските българи, както и от целия български народ. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на [[Българска православна църква|Българската църква]]. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза в решителната си фаза - борба за признаване на независима българска църква.<code>Kurvi4kaВеликденското събитие" (проф. Тодор Събев); и т. н.