Разлика между версии на „Подмочани“

Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и "арапско" гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48</ref>.
 
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
 
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.</ref>