Асамати: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Районът на селото е много богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти): ''Асамати'', обект датиран от римската епоха; ''Мисурица'', селище и некропол от римско време; ''Прекоп'', селище от еленистическата епоха; ''Ружин гроб'', погребална могила от желязната епоха; ''Св. Архангел'', обект от късноантичната епоха; ''Св. Неделя'', селище от бронзовата епоха.
В 19 век Асамати е етнически смесено село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Адамите'' (Adamité) е посочено като село с 16 домакинства и 30 жители [[мюсюлмани]] и 16 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.88-89.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. ''Самати'' има 115 жители, от които 30 [[българи]] [[християни]] и 85 [[арнаути]] [[мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
| |||