Разлика между версии на „Електронна поща“

18 070 байта изтрити ,  преди 10 години
Премахване на цялото съдържание на страницата
м ([r2.5.1] Робот Изтриване: new:ई-पौ)
(Премахване на цялото съдържание на страницата)
[[File:Arobaze.svg|thumb|150px|[[Кльомба]]та, част от всеки [[имейл адрес]]<ref>{{cite web | url = http://tools.ietf.org/html/rfc5321#section-2.3.11 | title = RFC 5321 - Simple Mail Transfer Protocol | accessdate = 27 февруари 2010 | last = Klensin | first = J | date = October 2008 | work = Network Working Group | lang = en }}</ref>]]
 
'''Електронната поща''', която често се нарича просто '''имейл''' (от англ.'''''e-mail''''' или '''''email'''''), е метод за обмен на [[цифрови]] съобщения през [[Интернет]] или други [[компютърни мрежи]]. Първоначално, електронна поща се изпраща директно от един потребител към друг [[компютър]]. Това налага и двата компютъра да са [[онлайн]] по едно и също време, а-ла-месинджър. Днешните системи за електронна поща се базират на модела [[съхрани-и-препрати]]. Имейл [[сървъри]]те приемат, препращат, доставят и съхраняват съобщения. Потребителите вече не е необходимо да бъдат на линия по едно и също време, а трябва само да свържат за каратко, обикновено към [[имейл сървър]], за толкова дълго, колкото е необходимо, да се изпратят и получат съобщенията.
 
Дадено имейл съобщение се състои от два компонента, заглавие на съобщението и тялото на съобщението, което е всъщност съдържанието на имейла. В заглавието на съобщението съдържа контролна информация, в това число поне [[имейл адрес]]а на изпращача и един или повече адреси на получателя. Обикновен има и допълнителна информация като тема на писмото.
 
Първоначано мейлите се ползват само за текстова комуникация, по-късно могат предават мултимедийно съдържание посредством прикрепвания - процес, който е стандартизиран от [[RFC]] 2045 до RFC 2049. Заедно, тези RFC-а започват да се наричат Многоцелеви добавки към Интернет поща, ({{lang-en|Multipurpose Internet Mail Extensions}}) или съкратено [[MIME]].
Първоначално текстови комуникационна среда, електронна поща е удължен за изпълнение мултимедийно съдържание прикачени файлове, процес, стандартизирани в RFC 2045 през 2049 г. Заедно, тези RFC-та са дошли да се нарича комплексно Internet Mail Extensions (MIME).
 
Историята на съвременните, глобални Интернет услуги за електронна поща започва още в началото на [[ARPANET]]. Стандарти за кодиране на електронна поща съобщения са предложени още през 1973 г. (RFC 561). Преминаването от ARPANET към Интернет в началото на 1980, създава основата на сегашните услуги. Едно писмо, изпратено в началото на 1970 г. изглежда доста подобно на едно такова, изпратено по Интернет днес.
 
Мрежово-базираната електронна поща първоначално се обменя по ARPANET посредством разширения към Протокола за трансфер на файлове ({{lang-en|File Transfer Protocol }}) ([[FTP]]), а сега това става чрез Simple Mail Transfer Protocol ([[SMTP]]), публикувано за първи път като [[Интернет стандарт]] 10 (RFC 821) през 1982 година. В процеса на транспортиране на електронни съобщения между системи, SMTP обменя параметрите за доставяне посредством пакет към съобщението, който е отделен от самото съобщение (заглавна част и тяло).
 
== История ==
Електронната поща е предшественик на Интернет и дори играе важна роля при неговото възникване. В началото на 60-те години се появяват първите системи, позволяващи едновременен достъп на множество потребители до един и същ [[мейнфрейм компютър]] чрез отдалечени терминали. Електронната поща възниква през 1965 година като средство, използващо тези възможности за обмен на информация между потребителите. Година по-късно вече е възможно съобщенията да се пренасят на различни компютри чрез създадена между тях мрежа.
 
Възникналият през 1969 година предшественик на съвременния Интернет, [[ARPANET]], изиграва огромна роля за развитието на електронната поща. През 1971 година е създадено първото приложение за електронна поща, предназначено за работа чрез ARPANET, и е утвърдено изполването на знака [[@]], за да се отдели името на потребителя от името на компютъра в адреса на електронната поща. През 1972 година протоколът [[FTP]] е адаптиран, така че да улесни предаването на имейл съобщения. Появяват се първите приложения, включващи основните функции, използвани и днес - команди за отговор и препредаване на съобщенията. Те значително допринасят за нарастването на популярността на електронната поща и скоро тя се превръща в една от основните услуги в ARPANET.<ref name="Crocker">{{cite web | last = Crocker | first = Dave | year = 2010 | url = http://www.livinginternet.com/e/ei.htm | title = Email History | publisher = LivingInternet.com | accessdate = 19 октомври 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref>
 
През 1977 година е публикуван [[RFC 733]], първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите [[TCP/IP]], основата на съвременния Интернет. През 1982 година <nowiki>RFC 733</nowiki> е заменен от новия стандарт за електронна поща [[RFC 822]], в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на [[домейн]]и. По същото време е издаден и [[RFC 821]], дефинирайки протокола [[SMTP]], насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 80-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.<ref name="Crocker"/>
 
== Начин на работа ==
Схемата вдясно показва обичайната поредица от събития,<ref>{{cite web | title = How E-mail Works | publisher = howstuffworks.com | year = 2008 | url = http://www.webcastr.com/videos/informational/how-email-works.html | lang = en}}</ref> когато потребител (Alice) изпраща съобщение по електронната поща със своя [[клиент за електронна поща]] (MUA). Тя попълва [[имейл адрес]]а на получателия и натиска бутона за изпращане.
<span style="float:right">[[Файл:email.svg|400п|Как работи електронната поща]]</span>
# Клиентът преобразува съобщението във формата на електронната поща и използва протокола [[SMTP]], за да го изпрати на локалния [[пощенски сървър]] (MTA), в този пример - <tt>smtp.a.org</tt>, поддържан от [[интернет доставчик]]ът (ISP) на изпращача.
# Сървърът намира адреса на получателя, дефиниран от протокола SMTP protocol, в този пример - <tt>bob@b.org</tt>. Интернет имейл адресите са низове от вида <tt>localpart@exampledomain</tt>. Частта преди знака @ е локалната част на адреса, много често потребителското име на получателя, а частта след знака @ е името на неговия [[домейн]]. Пощенският сървър на изпращача отделя името на домейна, за да определи абсолютното име на домейна на пощенския сървър на получателя в рамките на [[Domain Name System|системата от имена на домейни]] (DNS).
# [[DNS сървър]]ът за домейна <tt>b.org</tt>, <tt>ns.b.org</tt>, отговаря с [[MX запис]], съдържащ пощенските сървъри в домейна, в примера - <tt>mx.b.org</tt>, сървър, поддържан от интернет доставчика на получателя (Bob).
# <tt>smtp.a.org</tt> изпраща съобщението на <tt>mx.b.org</tt>, използвайки протокола SMTP, а той от своя страна го поставя в пощенската кутия на получателя.
# Когато получателят провери входящата си поща със своя клиент за електронна поща, той прочита съобщението от пощенския сървър, използвайки протокола [[POP3]].
 
Описаната поредица от събития е валидна за повечето потребители на електронна поща. В същото време съществуват много други възможности и усложнения при предаването на съобщенията:
* Изпращачът и получателят могат да използват клиенти, свързани с корпоративна система за електронна поща, като [[Lotus Notes]] или [[Microsoft Exchange Server]]. Тези системи често имат свой вътрешен формат на съобщенията и клиентите им контактуват със сървъра със специфичен за приложението затворен протокол. Сървърът, от своя страна, изпраща и получава съобщения през Интернет чрез специален шлюз, който ги трансформира в стандартните за Интернет формати.
* Възможно е изпращачът или получателят да нямат клиент за електронна поща на своя компютър, а да използват [[уеб поща]].
* Компютърът на изпращача може да използва собствен пощенски сървър, при което се избягва трансферът от точка 1.
* Получателят може да прочете съобщението по различни начини, например с помощта на протокола [[IMAP]], направо в пощенския сървър <tt>mx.b.org</tt> или чрез уеб поща.
* Домейните често имат по няколко пощенски сървъра, за да могат да продължат да получават съобщения, дори когато основният сървър не функционира.
 
В миналото много пощенски сървъри приемат съобщения за всеки получател в Интернет, опитвайки се да ги доставят до него. Те играят важна роля в първите години на Интернет, когато мрежовите връзки се относително ненадеждни. Когато даден пощенски сървър не успее да се свърже със сървъра на получателя, той може да се опита да достави съобщението на такъв отворен сървър, по-близък до крайния получател, който от своя страна има по-добри шансове да се свърже с него в по-късен момент. Този механизъм на предаване се оказва силно уязвим за разпространение на [[спам]], поради което днес приложението му е ограничено.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Вижте още ==
* [[Клиент за електронна поща]]
* [[Уеб поща]]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%80%D0%B8/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%89%D0%B0/ Електронна поща] в Open Directory
 
[[Категория:Електронна поща| ]]
 
[[af:E-pos]]
[[an:Correu electronico]]
[[ar:بريد إلكتروني]]
[[ast:Corréu electrónicu]]
[[az:Elektron poçt]]
[[bat-smg:Alektruonėnis pašts]]
[[be:Электронная пошта]]
[[be-x-old:Электронная пошта]]
[[bn:ই-মেইল]]
[[br:Anvonerezh elektronek]]
[[bs:Email]]
[[ca:Correu electrònic]]
[[ckb:پۆستی ئەلەکترۆنی]]
[[cs:E-mail]]
[[cv:Электронлă почта]]
[[cy:E-bost]]
[[da:E-mail]]
[[de:E-Mail]]
[[diq:E-mail]]
[[el:Ηλεκτρονικό ταχυδρομείο]]
[[en:Email]]
[[eo:Retpoŝto]]
[[es:Correo electrónico]]
[[et:E-kiri]]
[[eu:Posta elektroniko]]
[[fa:رایانامه]]
[[fi:Sähköposti]]
[[fiu-vro:Välkpost]]
[[fo:Teldupostur]]
[[fr:Courrier électronique]]
[[fur:Pueste eletroniche]]
[[ga:Ríomhphost]]
[[gan:電郵]]
[[gl:Correo electrónico]]
[[gu:ઇ-મેઇલ]]
[[he:דואר אלקטרוני]]
[[hi:ईमेल]]
[[hr:Elektronička pošta]]
[[hu:E-mail]]
[[hy:Էլեկտրոնային փոստ]]
[[id:Surat elektronik]]
[[is:Tölvupóstur]]
[[it:Posta elettronica]]
[[ja:電子メール]]
[[jv:Layang èlèktronik]]
[[ka:ელექტრონული ფოსტა]]
[[kk:Электронды пошта]]
[[kn:ಇ-ಅಂಚೆ]]
[[ko:전자 우편]]
[[ku:E-peyam]]
[[la:Cursus electronicus]]
[[li:E-mail]]
[[lmo:E-mail]]
[[ln:Nkandá]]
[[lo:ອີແມລ]]
[[lt:Elektroninis paštas]]
[[lv:E-pasts]]
[[mk:Електронско писмо]]
[[ml:ഇ-മെയിൽ]]
[[mn:Цахим шуудан]]
[[mr:ईमेल]]
[[ms:Mel elektronik]]
[[my:E-Mail]]
[[nah:E-mail]]
[[nds:Nettbreef]]
[[nds-nl:Lienpost]]
[[ne:इमेल]]
[[nl:E-mail]]
[[nn:E-post]]
[[no:E-post]]
[[oc:Corrièr electronic]]
[[pl:Poczta elektroniczna]]
[[pnb:ای میل]]
[[pt:E-mail]]
[[qu:E-chaski]]
[[rm:E-mail]]
[[ro:E-mail]]
[[ru:Электронная почта]]
[[sah:E-mail]]
[[scn:E-mail]]
[[sh:E-mail]]
[[si:විද්‍යුත් තැපෑල]]
[[simple:E-mail]]
[[sk:E-mail]]
[[sl:Elektronska pošta]]
[[sq:Posta elektronike]]
[[sr:Електронска пошта]]
[[su:Surélék]]
[[sv:E-post]]
[[ta:மின்னஞ்சல்]]
[[te:ఈ-మెయిల్]]
[[th:อีเมล]]
[[tl:Elektronikong liham]]
[[tpi:Imel]]
[[tr:Elektronik posta]]
[[uk:Електронна пошта]]
[[ur:برقی ڈاک]]
[[uz:E-Mail]]
[[vec:Posta ełetrònega]]
[[vi:Thư điện tử]]
[[wa:Emile]]
[[war:E-mail]]
[[yi:בליצפאסט]]
[[zh:电子邮件]]
[[zh-min-nan:Tiān-chú-phoe]]
[[zh-yue:電郵]]
Анонимен потребител