|
|цила2 =
}}
'''ХуситкитеХусистките войни''', известни още като '''Бохемски войни''', обхващат периода от [[1420]] до [[1434]] г. Една от главните причини за избухването на поредицата от войни е изгарянето на клада на идеолога на чешката [[Реформация]] - [[Ян Хус]], което предизвикало буря от недоволство в [[Чехия]]. Това била първата европейска война, в която широко се използвало огнестрелно оръжие.
==Чехия през XIII-XIV век==
Папството и германското духовенство в Чехия не останали безучастни към набиращото инерция чешко национално движение. Ян Хус бил отлъчен от църквата и през 1412 г. бил принуден да напусне Прага. Три години по-късно той бил призован да се яви на съд пред църковния събор в град Констанц. Там той бил осъден като еретик. Присъдата му била прочетена на 6 юли 1415 г. Като всеки еретик, той трябвало да бъде изгорен на клада, която вече била приготвена на централния площад в града.
==ХуситскиХусистки войни==
Мъченическата смьрт на Хус предизвиква силно недоволство, насочено срещу свещенниците, които подкрепят Ватикана. Чехия се разделя на двa лагера, католически и хуситскихусистки. Настъпва цялостна секуляризация на църковните имоти. Същевременно се разширява обществено-народното движение. Селяните се опълчват срещу светските феодали, немската върхушка и императора. През 1419 г. градският плебс иззършва погром срещу немския патрициат в Прага и сваля градския съвет. През същата години умира крал [[Вацлав II]]. Правото върху трона принадлежи на неговия брат, ненавиждания в цяла Чехия император Зигмунд Люксембургски, който използува военна сила, за да реализира това си право. Подкрепя го папата, който е заинтересован да потуши хуситcкото движение. Императорът и папата организират 5. кръстоносни похода срещу хуситското движение, които завършват безуспешно. През 1422 г. хуситите, предвождани от Ян Жижка, спечелват важна победа край Немски брод. Отблъсквайки нашествието на немците, хуситите навлизат в Саксония, Бранденбург и Прусия, но липсата на единство в техния лагер им попречва да постигнат окончателна победа. Умерените, които обединяват пановете, най-богатите рицари и граждани, освен секуларизация на църковните имоти и богослужене на чешки език, не издигат някакви други политически и обществени искания. Лагерът на [[таборити]]те (по името на крепостта Табор), който включва обеднелите рицари, по-бедните занаятчии и селяни, настоява за създаване на свободни църковни общини без висша духовна йерархия и разпространява лозунги за равноправие и борба с угнетителите. На 30. V. 1434 г. обединените сили на умерените и католическите панове разгромяват и унищожават таборитската войска. Умерените признават Зигмунд Люксембургски за крал на Чехия. След продължителни преговори на 23. VIII. 1436 г. Зигмунд получава чешкия трон. В резултат на поражението на революционното хусистко движение, в Чехия е установен съсловен строй с надмощие на шляхтата. Програмата на Ян Хус, в която той проповядва обществено равенство, не е осъществена. През XV в. селяните попадат под пълната зависимост на шляхтата и са закрепостени към земята.
==Източници==
|
