Арванити: Разлика между версии

'''Арванитите''' (''срещано още като '''арванут''', или в [[турски]] '''арнаут''' /и с пейоративен смисъл: див, необуздан, жесток, професионален войник - употребяван изобщо за [[албанци]]те/)'' са [[етнос|етническо]] [[малцинство]] в [[Гърция]]. По-компактно населяват селищата в [[Атика]] в близост до [[Атина]] - [[Спата]], [[Макрополо]], [[Коропи]], [[Каливия]], [[Куварас]], както, [[Коринт]] и [[остров]]ите [[Евбея]], [[Саламин]], [[Спецес]]. Според международни статистики, позоваващи се на гръцки източници, арванитите са 2% от населението на Гърция. Според други неофициални международни източници, те съставляват близо 11% от населението на [[страна]]та, което прави 1 100 000 души.{{източник|}} Част от арванитите използват ''[[арванитика]]'', или ''арванитски език''.

[[Произход]]аът на арванититие е [[спор]]ен, но се приема, че те са от южноалбански произход. Гръцките антрополози ги считат за потомци на древноепирските [[племе]]на, които са се интегрирали напълно в гръцкото общество. Съществуват различни взаимноизключващи се [[хипотеза|хипотези]] за времето на заселване на това население по местата на които го откриваме днес. Според гръцки историци и лингвисти, арванитите са албаноезично християнско население, което в края на [[16 век]] е наемно, и служи като моряци във [[Република Венеция|венециански]]я [[флот]] и активно участва в битките срещу [[османци]]те (виж [[битка при Лепанто]]). Презумира се, че арванитите са разполагани още от времето на [[Стефан Душан]] през [[14 век]], като военни гарнизони в [[Атика]],

[[Беотия]], [[Пелопонес]] и на островите в [[Егейско море]].{{източник|}} Другата водеща хипотеза ги слага по времето на [[Скендербег]] в [[Северна Албания]], и по-точно в областите около [[Дуръс]].{{източник|}}

[[File:13001350ALBANIANMIGRATIONS.png|thumb|500px400px|Разселване на албанците от [[Албанон]] (1300 - 1350)]]

[[Език (езикознание)|Език]]ът на арванитите се определя от самите тях, и от албанските [[имигранти]] от [[Албания]], като албанско [[наречие]] на южноалбанския [[тоски]] [[диалект]]. Според гръцките антрополози{{източник|}}, този език почти не се използва в Гърция, като дори сред възрастните хора в арванитските села това наречие е забравено или слабо познато, т.к.тъй токато те знаезнаят само отделни думи и изрази на арванитски и не го употребяваупотребяват във всекидневието, дори и вътре в [[семейство]]то. Арванитите твърдят, че разбират езика на албанците-имигранти в Гърция, макар някои думи да са им непознати. От своя страна, албанските имигранти също потвърждават, че арванитският говор е като техния, но има някои [[архаизъм|архаични]] думи, които вече не се използват в съвременния [[албански език]].

Според официалните гръцки източници, арванитите, които населяват Атика, днес говорят изключително на гръцки език и имат ясно изразено православно и гръцко самосъзнание. Според гръцката държава, днес арванитите се чувстват [[гърци]], макар да са запазили редица свои [[култура|културни]] особености. {{източник|}}

Отношението на гърците към арванитите не е еднозначно. От една страна, на тях се гледа като на затворена група, но, от друга, се заявява, че арванитите са толкова гърци, колкото и останалите. ВярвящитеВярващите [[православие|православни]] гърци гледат на арванитите като на [[атеист]]и. От друга страна, за да се подчертае гръцката идентичност на арванитите, и гърците, и те самите особено акцентират на арванитския произход на около 25 гръцки висши държавни функционери - от [[генерал]] [[Пангалос]] (от остров [[Саламин]]), до редица бивши и настоящи [[министър|министри]] в гръцкото [[правителство]].