Битка при Каудинийските проходи: Разлика между версии

| сила1 = 18,000 -– 27,000

В '''Битката при каудинийските проходи''' през [[321 пр.н.е.]] [[Римска република|римляните]] са победени от [[самнити]]те по време на [[Самнитски войни|втората самнитска война]]. Самнитският генерал [[Гай Понтий]], син на историка [[Херений Понтий|Херений]], побеждава войската на двамата римски [[консул]]и [[Тит Ветурий Калвин]] и [[Спурий Постумий Албин Кавдин]]. Обозначаването като битка е само историческа формалност: не е имало сражение и не е имало жертви. Римляните са хванати в капан в безводно място от самнитите преди да разберат какво става, и не им оставалоостава нищо друго освен да преговарят за унизително предване. Действията билиса напълно политически, като преговарящите от двете страни се стремелистремят да договорят най-добрите условия за тях. В крайна сметка самнитите решават, че ще бъде по-добре за бъдещите отношения да пуснат римляните, които минават „под каудинско робство“. Римляните спрелиспират воденето на тяхната кампания срещу самнитите от съображения свързани с религията и честта.

Битката се състои при „каудинийските„Каудинийските проходи“ (''furculae Caudinae'') близо до самнитския град [[Каудиум]].

След спечелването на чиста победа някъде в [[Самниум]] през 322 пр.н.е., римляните отказват офертата за сключване на мир от самнитите, подготвяйки се да възобновят кампанията си през 321 пр.н.е. Консулите за годината Тит Вертурий Калвин и Спурий Постумий Абин, повеждат тяхната комбинирана [[Римска армия|армия]] към [[Кампания]], решавайки да издигнат своя лагер до Калатия (Calatia), точно на изток от [[Капуа]]. Комбинираните им сили са поневероятно отмежду 18,000 до– 27,000 човека в зависимост от броя на легионите, които с командваликомандват консулите.

Самнитския генерал Гай Понтий разбирайки, че римската армия се намира близо до Калатия, изпраща десет войника дегизирани като овчари. Когато римляните ги залавят, мнимите овчари им казват, че град [[Лучера]] (Lucera) в [[Апулия]], който на скоро биле завладян от римляните е обсаден. Консулите напълно повярвалиповярват в тази история и решилирешават да се претакат на помощ на “обсадения” град. Лошото за тях билое, че избралиизбират да минат по по-краткият път през Каудинийските проходи. Районът около Каудинийските проходи биле обграден от планини и можелможе да се премине само през две [[дефиле]]та. Според [[Тит Ливий]], римляните миналиминават по първия проход, и през тревистите полета без да забележат криещите се самнитски сили в хълмовете над тях. Когато достигналидостигат второто дефиле открилиоткриват, барикада от повалени дървета и големи камъни и скали. В този момент самнитите се показалипоказват на хълмовете. Разбрали, че са измамени, римляните опиталиопитват да се върнат, но виделивиждат, че и пътят назад е блокиран. Те билиса хванати между две барикади, заобиколени от вражеските сили навсякъде над тях. В този момент според Ливий, римляните изпадналиизпадат в отчаяние разбирайки, че положението им е безнадеждно.

==СамнитскаСамнитската дилема==

Римската армия, сега потънала в униние и трябвало да реши как ще действа. Консулите заповядализаповядват на войниците да издигнат нормален походен лагер и така започналозапочва нещо като обсада. Според Ливий, самнитите нямалинямат представа какво да направят, за да се възползват от техния успех. Гай Понтий изпратилизпраща писмо до баща си [[Херений Понтий]] с искане наза съвет, как да се отнесе с римляните. Отговорът биле: ''римляните трябвалотрябва да бъдат пуснати невредими''. Този съвет биле отхвърлен и второ писмо билое пратено до Херений. Този път отговорът биле: ''да се избият всички римски войници до последния човек''.

Не знаейки как да реагират с такива противоречиви съвети, самнитите поискали Херний да дойде и да обясни лично, какво еима ималв предвид. Когато Херений пристигнал, той обяснил: като освободят римляните невредими, щели даще спечелят тяхното приятелство. Ако да ги пуснат не билое приемливо, тогава трябвалотрябва да избият цялата армия до крак, като по-този начин щяла даще се отслаби Римската република и даще се предотвратятпредотврати нова инвазия за няколко години. Попитан дали няма среден път, Херний настоял, ''че ''всеки среден път ще бъде пълна глупост и ще даде на римляните причина за отмъщение, без да ги е отслабил''.

Според Ливий, Гай Понтий показалпоказва нежелание да се възползва от съветите на баща си. Понтий настоява цялата армия от консулите надолу, да мине "под робство" (две копия забити в земята и трето сложено напречно на тях, създавайки нещо като портал), облечени само в техните [[туника|туники]]. Това се разглежда като голямо унижение, което означава, че вражеските войници са напълно победени и са изцяло под властта на победителя. Римляните също трябвалотрябва да изтеглят техните колониколонии от Самниум, включително и [[Калес]] (Cales) и колонията при [[Фрегелае]] (Fregellae). Тези условия билиса приети от двамата командващи консули и от присъстващите офицери, тъй като армията билае изправена пред гладуване. Ливий описва детайлно унижението на римляните, което служи да се подчертае мъдростта на съвета на Херний. Въпреки, че условията, които са приети от консулите, са отхвърлени от сената, Рим ги спазва за няколко години до 316 пр.н.е.