Митридат VI: Разлика между версии

| описание = '''Цар на Понт'''

Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на [[Александър Македонски]] и на цар [[Дарий I]]. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като "нов Александър Македонски" ({{lang-la|Imitatio Alexandri}}). Тази имитацията достига апогей през 88/87 г. пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър.

ПредполагалоПредполага се е, че имал изключителна [[памет]]: [[Плиний Стари]] и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.<ref>[[Плиний Стари]], [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137&query=head%3D%23296 ''The Natural History'']</ref> Данните посочени от Плиний са и в разказа “Фунес паметливият” на [[Хорхе Луис Борхес]]. След неговата [[многоезичност]], няколко книги с образци на много различни езици са били публикувани под заглавието "Митридат".<ref name="sample book">Два примера са: "''Mithridates de differentis linguis''", Conrad Gessner, 1555; и "''Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde" mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten'', Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806-1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.</ref>

Датата на коронацията му е спорна. Митридат VI Евпатор е син на [[Митридат V (Понт)|Митридат V Евергет]] (150-120150–120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче. В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика (Laodice), която предпочиталапредпочита по-малкият му брат пред него. По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка биле принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той израства силен и свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.<ref name="The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus">{{cite book | last = McGing | first = B. C. | title = ''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' | publisher = E. J. Brill | year= 1986 | location = Leiden, The Netherlands | pages = 64}}</ref> През 113 пр.н.е. Митридат се завръща и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез интриги, дворцови убийства, добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове. Първата царица на Митридат е сестра му, която също се казва Лаодика.

След като покорява [[Колхида]], царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със [[скити|скитския]] цар Палак (Palacus). Най-важните средища [[Крим]], [[Таврия]] и [[Боспорско царство|Боспорското царство]] с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите, — техни древни врагове. След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и техните съюзници [[роксолани]]те претърпяват тежки загуби от понтския [[генерал]] [[Диофант (генерал)|Диофант]] (Diophantus) и приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към [[Мала Азия]], където римската власт расте. Той участва в подялба на [[Пафлагония]] и [[Галация]] с [[Никомед III]] цар на [[Витиния]]. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира [[Кападокия]] е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.

Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над [[Черно море]] и [[Мала Азия]], държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждавалутвърждава не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си [[Клеопатра (Понт)|Клеопатра]] за съпруга на [[Велика Армения|арменския]] цар [[Тигран II]], като сключва с него военен и политически съюз. Те ще се подкрепят взаимно в бъдещите конфликти с Рим.<ref name="Badmoutioun Hayots, Volume I">(''на арменски'') {{cite book | last = Kurdoghlian | first = Mihran | title = Badmoutioun Hayots, Volume I | publisher = Hradaragoutioun Azkayin Oussoumnagan Khorhourti | year= 1994 | location = Athens, Greece | pages = 67–76}}</ref>

[[File:PonticKingdom.png|thumb|250px|right|Понтийското царство, Предипреди Митридат (тъмно лилаво), след завоеванията му (лилаво), по времето на Първата Митридатова война (розово).]]

Новият владетел на Витиня [[Никомед IV Филопатор]] биле марионетка манипулирана от Рим. Митридат замисля заговор за свалянето му но опитите му не успяват и Никомед подстрекаван от римските си съветници обявява война на Понт. Римляните по тва време са замесени в [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническа война]], — война срещу съюзниците си италианци. Така в цялата римска провинция [[Азия имало(провинция)|Азия]] има само два [[легион]]а, които се намиралинамират в Македония. Тези легиони комбинирани с армията на Никомед нахлуват в Понт през 89 пр.н.е. Митридат обаче печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни силивойски сса посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италиански заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това билое прочистване на римското присъствие в района.<ref>''The Poison King: The Life and Legend of Mithradates'', Adrienne Mayor, Princeton University Press, 2010</ref>

[[Понтийско царство|Понтийското царство]] се състои от смесено население от [[йонийци|йонийски гърци]] и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град [[Синоп]]. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстриралидемонстрират “гръцко лице” на гръцкия свят и “ирано/анадолско лице” на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертавалиподчертават своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително [[Кир Велики]], [[Дарий I]] и [[Александър Велики]].<ref>''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' - pстр. 11, Brian Charles McGing</ref> Митридат твърде много се изтъквализтъква като шампион на елинизма, единственият който можее в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.<ref>2006 [[Енциклопедия Британика]]</ref> Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително [[Атина]]) преминават на негова страна и го приветстваприветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато [[флот]]а му обсаждалобсажда римляните в [[Родос]].

След завладяването на западнаЗападна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърдялотвърди около 80,000 римски мъже, жени и деца -— инцидент известен като “Азиатска вечерня”.<ref name="Hooper">{{cite book|last=Hooper|first=Finley|title=Roman Realities|publisher=Wayne State University Press|date=January 1979|isbn=0814315941|url=http://books.google.com/books?id=QCYDPVx7LQkC&pg=PA199&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&ei=6YCISOX7AY2AsgO72LyXBg&sig=ACfU3U2lbUD7yI4u1FrZPK9KuyQC3xL5Lw#PPA199,M1}}</ref><ref name="Cicero">{{cite book|last=Cicero|title=Political Speeches|publisher=Oxford University Press|date=2006-04-20|isbn=0192832662|url=http://books.google.com/books?id=_fSw_2I1jBoC&pg=PA103&vq=%22Asiatic+Vespers%22&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&source=gbs_search_s&sig=ACfU3U362EWID2GG9XZHDN2RDNEW7i-JVw|page=103}}</ref> довеждаТези кланета довеждат до намеса на Римската република. По времето на ''[[Първа Митридатова война|Първата Митридатова война]]'' водена между 88 и 84 пр.н.е. [[Луций Корнелий Сула]] принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя [[Луций Лициний Мурена]] да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу [[Гай Марий]]. Снизходителния мирен договор подписан впоследствие, който всъщност никога не е бил ратифициран от [[Римски сенат|Римскияримския сенат]], дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на ''[[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]]'' от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат.

Когато римляните се опитват да [[анексия|анексират]] Витиния близо десетилетие по-късно, Митридат ги напада с още по-голяма армия, което води до ''[[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]]'', която се провежда от 73 до 63 пр.н.е. В началото [[Лукул]], а след това [[помпей Велики|Помпей]] са изпратени срещу Митридат. Той губи и тази война, като в крайна сметка е победен от Помпей.

'''''ВижВижте също: [[Митридатизация]]'''''

След поражението си през 65 пр.н.е. Митридат бяга с малка армия от [[Колхида]] (сегашна [[Грузия]]) през [[Кавказ|Кавказките планини]] към [[Крим]], като ималима планове да събере друга армия с която да се бие ссрещу Рим. Неговия най-възрастен син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството. Той заповядалзаповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син [[Фарнак II]] подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; [[имунитет]] придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.<ref name=rome-leglay>A History of Rome, LeGlay, et al. 100</ref><ref name=Lastking>''The Last King, Michael Curtis-Ford'' (2005) ISBN 0-312-93615-X</ref> Според “''Римска история''” на [[Апиан]], след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя [[гали|галски]] бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия старата столица на Понт.

*Justin:, ''Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus'' (M. Iuniani Iustini epitoma Historiarum Philippicarum Pompei Trogi)